Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Настаних се на най-горния етаж, под покрива, който скрибуцаше жалостиво при всеки по-силен полъх на вятъра. Леглото ми — с ниска дървена рамка и тънък матрак, имаше синьо копринено покривало с избродирани по него цветя. Зад висок параван имаше кана и леген за миене, както и кош, пълен с бели памучни кърпи. През щорите проникваше светлина, която чертаеше ивици по пода и в тях се мяркаха танцуващи прашинки.
Стаите на първия етаж се използваха предимно за посрещане на гости, но понякога следобед лягах да подремна там. Те бяха с мебели от бамбук, които Тамура харесваше повече от тежките дървени мебели. Тя сподели, че мебелите от тъмно абаносово и палисандрово дърво й напомняли за дома на свекърва й. По стените имаше изящни рисунки на щъркели и плачещи върби и една картина, рисувана с маслени бои — момиче с дълги коси държеше разтворено ветрило и пиеше чай с възрастен мъж, който малко ми приличаше на хитреца Ву с двойната брадичка. И от двете стаи се излизаше на верандата и когато люлякът цъфтеше, вътре се усещаше сладкият му дъх, който сякаш носеше прохлада. В едната стая имаше диван в западен стил, върху който артистично беше разстлано кимоно. На пода се мъдреше грамофон и купчина плочи с танцувална и джаз музика. До стъклената врата, която отвеждаше на верандата, беше малкият шкаф с напитки — водка, саке и новопоявилият се джин — прозрачна течност с аромат на хвойна и тръпчив вкус. Тамура щедро ми беше оставила и кутия с турски и френски цигари, които щяха да ми стигнат за цял месец.
Втората стая беше по-дълга и обзаведена в по-традиционен стил. Ниското японско легло беше съвсем близо до пода, а книжен параван скриваше порцеланова вана и пейчица, на която се сервираше чай в крехки, почти прозрачни бели купички.
Обичах тази къща и се радвах, че си е само моя. Харесваше ми и това, че не се различава твърде много от околните къщи, което ми осигуряваше спокойствието на анонимността. Мрачните, студени дни бяха сменени от топли и слънчеви и ми се струваше, че сега демоните ми ще ме навестяват по-рядко и ще ми е по-лесно да ги прогоня.
Тамура ми изпрати мъничка домашна помощничка на име Миура. Тя беше на петнайсет, много работлива и в държанието й нямаше нищо угодническо. Миура би била много красива, ако за зла участ не се беше родила с провиснал до долу клепач на дясното око, което деформираше иначе очарователното й личице. В отчаян опит да помогне на дъщеря си майка й беше продала косата си на един майстор на перуки, за да плати на лекаря за корекция на дефекта. Лекарят обаче не се справил със задачата особено добре, може би защото вече бил твърде стар. В резултат клепачът на момичето беше вдигнат едва наполовина и прорязан от белег.
Миура спеше в стаичката до кухнята, което й се виждаше голям лукс — би се задоволила да спи и на пода в кухнята. Тя нямаше други дрехи, освен тези на гърба си и носеше обувки поне с два номера по-големи, които привързваше с парцали за краката си. Миура си имаше канарче в клетка. Беше го кръстила Бейби и все му говореше с тъничкото си, чуруликащо гласче.
Всеки ден я пращах до пазара за свежи цветя — не понасях дори най-малкия признак за загниване на любимите ми лилии и портокалови цветчета. Можех да си позволя този разход, а мисля, че и Миура успяваше да припечели по нещо, като продаваше вчерашните цветя на един съседен хотел.
Нямах нищо против това — малко дребни бяха добре дошли за нея. Никога не съм била стисната с прислугата си. Предпочитах да имам край себе си верни хора вместо озлобени и завистливи.
Много бързо опознах плетеницата от улички в квартала. Това беше доста оживено място, населено от японски и китайски студенти, които се движеха на тумби и огласяха улиците със смеха си. Имаше много магазинчета, няколко малки хотела и една обществена пералня. През две улици от къщата ми беше къпалнята, която се славеше с чистата си, ароматна вода.