Тайния дневник на Източната перла

— Знам — кимна Тамура. — Но сега се опитваш да скриеш не Източна перла, а Йошико Кавашима, така ли е?

Така беше. И аз си останах облечена в елегантните рокли и свикнах да нося грим и високи обувки на токчета като Тамура. Пушех с дълго цигаре от слонова кост и носех цветя в косата си. Избрах си името Ян Фуей Фей — на легендарната китайска наложница, която подобно Елена от Троя станала причина за падането на една империя. Бих предпочела дрехи, в които да се чувствам по-удобно, но трябваше да се съглася с Тамура, че тези, които носех в момента, ме променяха до неузнаваемост и скриваха истинската ми самоличност твърде успешно.

Приемах само мъже, които ми допадаха. Не беше задължително да са красиви, но тъй като всички, които Тамура ми изпращаше, бяха много богати, собственото ми благосъстояние бързо нарастваше. Понякога просто за удоволствие и заради тръпката приемах в леглото си и някое от младите момчета с униформи, които срещах из квартала. Нямах нищо против да споделям леглото си и с по-възрастни мъже, но винаги съм предпочитала разнообразието.

Тамура ми каза, че вече се носи славата ми на жена с благородна кръв, която притежава неподозирани таланти в леглото. Все повече мъже се обръщали към нея с молба да ги срещне с мен.

— Ти ще направиш и двете ни богати — каза ми тя. — Мъжете, които изгарят от желание да се запознаят с теб, се увеличават независимо от цената, която обявявам за услугата.

— Тогава да се възползваме максимално от ситуацията. Догодина може да дойдат на мода девствениците или селските момичета.

— Пак ще имаме какво да им предложим — убедено заяви тя.

Аз обаче знаех, че животът, който водех в момента, не след дълго щеше да ми омръзне и нещо щеше да ме тласне в нова посока. А и бездруго Тамура вече беше започнала да продава бизнеса си и скоро щеше да събере достатъчно пари, за да замине с дъщеричката си за Америка и да заживее живота, за който мечтаеше. Усещах колко е важно за нея това да се случи възможно по-скоро, защото чезнеше от мъка по дъщеричката си.

Попитах я как точно смята да вземе Сачико от онова семейство, тъй като те явно не бяха склонни да й върнат момиченцето. Тя каза, че вече е планирала всичко и че нищо не може да я спре, най-малко свекърва й — ограничена жена без капка въображение. Щяла да й измъкне детето под носа. Разбрах, че разполагаше с ключ за къщата и беше решила да се вмъкне някоя нощ, когато всички спят. Щеше да си вземе Сачико и да заминат възможно най-бързо.

— А ако детето се стресне и извика?

Тамура се засмя.

— Няма страшно. Свикнала е да се промъквам нощем, за да я видя. Веднага ококорва очички, засмива се и иска да си играем. Знае, че я обичам и че не бива да казва за нощните ми посещения на никого. С радост ще тръгне с мен.

Сърцето ми се сви от безпокойство. В продължение на седмица сънувах кошмари, в които някой бягаше, но попадаше в капан или напразно се мъчеше да се измъкне от преследвачите си. Знаех, че ако Тамура бъде разкрита, свекърва й ще отведе детето в някоя от къщите на дъщеря си и ще я лиши от достъп до него. А приятелката ми можеше да бъде арестувана или дори въдворена в психодиспансер. Защото желанието на една млада, независима жена да се отдели от семейството на съпруга си в Япония се смяташе за нездраво, граничещо с лудост.