Опасна дарба или поредният Фауст

— Здрасти — започна той усмихнат, макар че гласът му леко трепереше. — Дай да ти помогна.

Наведе се, вдигна учебника и й го подаде.

Последва дълга, неловка пауза. Миси очевидно чакаше той да си тръгне. Само че той остана на място.

— Е, добре, какво искаш? — попита тя.

— Хм… Така. Дойдох, защото калкулаторът ми се повреди — той извади калкулатора, който Валентин му беше дал. — Знам, че си в класа за напреднали, затова си помислих, че твоят със сигурност ще е програмиран с всички… хм… формули и тям подобни…

Тя не реагира.

— Знам, че искам много… хм… но един приятел ми каза, че си мила и добра… и… умна… хм… а и ще ти го върна след часовете.

Миси, която все още бе заета с полата си, завъртя очи и му подаде калкулатора:

— Окей. Само не програмирай нищо ново.

— Дадено — отвърна Дъстин, малко по-високо от нужното и превъзбудено, тъй че Миси почти подскочи.

Той тръгна да си върви, но изведнъж спря и се обърна.

— Хм… Миси?

— Да, какво има?

— Защо не пробваш с тези? — той извади безопасните игли от джоба си и й ги подаде. — Ще решат проблема с подгъва, докато успееш да… нали знаеш… да идеш на шивач или…

Миси, все още наведена над полата си, вдигна очи към нервния, но усмихнат Дъстин.

— Скъса се на тренировката — изтърси, неочаквано и за себе си.

— Да, а вие, момичета, наистина сте добри — рече той.

— При тия сложни упражнения… често стават проблеми с екипите… дори по телевизията… Някога го правят дори нарочно.

Миси се изкиска тихичко, но бързо се осъзна и спря, възвърна си киселата физиономия и взе безопасните игли от шепата на Дъстин. С тяхна помощ закопча разшития подгъв отпред на миниатюрната поличка. Сега почти целите й крака се виждаха. Дъстин стана още по-неспокоен.

— Хм… нямаше да е зле на мен да ми се случи нещо подобно — рече, докато избърсваше с ръка потта от врата си.

— Всичките ми дрехи са твърде къси.

Миси, която все още бе наведена над поличката и виждаше идеално възкъсите крачоли на Дъстин, отново избухна в смях и се зае с последната безопасна.

— Е, добре, аз трябва да тръгвам. Благодаря за калкулатора — каза Дъстин. След това, чувствайки се много по-уверен, се наведе и махна едно мъхче от рамото на Миси. — Чао.

Обърна се и си тръгна. Но не беше направил и три крачки, когато чу Миси да го вика:

— Дъстин беше, нали?

— Да.

— Имаш ли нещо против да ми помогнеш с тази безопасна?

Това беше невероятно.

Беше истински спектакъл.

Добре, че Валентин имаше камера на телефона.

Защото точно там, пред цялото училище, Дъчи Макгий падна на колене, за да закопчее с безопасна полата на най-сексапилната им съученичка. Ръцете му се плъзнаха под полата, повдигнаха подгъва няколко пъти, докато Миси седеше спокойно, гледаше през рамо и го чакаше да приключи.