Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
— Внимавай — предупреди Даниъл.
Подхлъзнах се. Клонът, който държах, се счупи. Изпищях.
Даниъл ме прихвана през кръста. Завъртя ме и аз се озовах на по-дебела част от клона, а той се прехвърли на моето място. Притисна ме до себе си.
Аз ли треперя така неудържимо или той?
Даниъл отпусна брадичка на главата ми и двамата останахме на опасната височина. Той ме предпазваше от падане, макар да не се опитваше да се задържи.
— Трябва да престанеш да правиш тези номера — каза той по повод на подхлъзването ми. — Едно време не беше чак такава смотла.
И аз не помня — поне, преди да се върне той.
— Ти си единственият, който ме кара да се катеря по разни неща — пернах го по гърдите аз. — Кой да предположи, че всяка среща с теб крие подобни опасности?
— Нямаш представа какво е — прошепна той в косата ми.
Сведох поглед към ръката си, отпусната на стегнатите му гърди.
— Ти си струваш усилието.
— Грейси — прошепна Даниъл. Вдигна брадичката ми, за да го погледна. Обхвана лицето ми с длани. Очите му блестяха. Допря носа си до челото ми. Отпусна глава.
Всичките ми страхове и тревоги за чудовища, притесненията за по-големия ми брат, въпросите за Даниъл отлетяха и аз изпънах врат към него.
— Грейси, Даниъл — извика някой.
Той отпусна лицето ми и се отдръпна.
Обзе ме разочарование и с него се върнаха тревогите. Въздъхнах и погледнах към къщата. За частица от секундата ми се стори, че Джуд ни наблюдава от прозореца на моята стая. Но не той ни повика. Беше татко.
Стоеше под дървото, облечен във вчерашните дрехи. Стискаше под мишница дървена кутия. Королата беше паркирана на алеята пред нас.
Даниъл се отдръпна колкото можа по-далече от мен.
— Здрасти, татко — помахах му аз.
Татко се наведе и вдигна скицника ми от тревата. Изглежда беше паднал, когато Даниъл ме хвана. Погледна рисунката, след това вдигна очи към нас.
— Работехме над една от задачите за училище — обясних.
Той заслони очи.
— Слизайте — нареди и гласът му прозвуча по-уморен, отколкото го бях чувала.
— Добре ли си? — попитах.
Погледна Даниъл.
— Трябва да поговорим.
Даниъл кимна. Обърна се към мен и заговори тихо:
— Чакай ме на верандата след вечеря. Ще отскочим до магазина за безир и лак.
— Може ли след това да потичаме?
Погали ме по бузата.
— Каквото искаш.
Петнайсета глава
Притча за заблудената овца
Късно следобед
— Грейс! — изкрещя Чарити от хола.
Излязох от кухнята. Тя се беше проснала на канапето и гледаше телевизия.
— Какво?
— На телефона — размаха тя слушалката.
Грабнах я от нея. Тъкмо се канех да се обадя, когато видях двата вълка на екрана. Глождеха кокали, от които висяха кървави мръвки.
Покрих слушалката с ръка.
— Каква е тази гадост, дето я гледаш?
— Трябва ми за училище. — Тя понамали звука. — Пиша доклад за вълците. Ти знаеше ли, че в нашата област не е имало от петдесет години?
— Сериозно?
Единият вълк нададе вой. Прозвуча точно като онзи, който чух в клисурата.
Наблюдавах как трети, по-малък вълк пристъпва към двата, които се хранеха. Опита се да откъсне парче от кървавия труп. Другите два вълка изръмжаха. Единият се спусна към третия с оголени зъби и ръмжене. Малкият се отдръпна настрани и загледа, докато големите поглъщаха храната.
— Защо не му дават да яде? — попитах. — Има предостатъчно.
— Този е омега — Чарити посочи малкия вълк, — най-незначителният член на глутницата. Държат се с него като с отпадък.
— Изобщо не е честно.
— Добре поне, че алфа вълкът — водачът на глутницата, не е от най-жестоките. Накрая ще остави малкия да се наяде.
Огромният звяр оголи зъби, когато дребосъкът се опита да приближи отново. Хвърли се към гърлото на дребния.
Обърнах се. Нямаше да издържа да гледам водач на глутница по-жесток от този.
— Не забравяй гаджето си — посочи тя телефона.
— А, да. — Знаех, че се шегува, но се питах дали някога ще мога да нарека Даниъл по този начин. Влязох в кухнята. — Ало? — обадих се аз.
— Грейс? — Не беше Даниъл.
— А, Пийт, здрасти.
— Здрасти. Мама пита как е Джеймс.
— Добре.
— Супер. — Той се поколеба. — Нали не ми се сърдиш, задето вчера не се сбогувах с теб? Мама не се чувстваше много добре след случилото се.
— Няма страшно — отвърнах. Дори не се бях сещала за Пийт, откакто влязох в гората с Даниъл. — Кажи какво става при теб.