Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
След време се върнал към четенето и Марси слушала всяка дума. След още няколко часа Брадли отбелязал, че според него авторът е прекалено умен - нямало начин да разкрие самоличността си по случайност. На шега подхвърлил, че тест за всеки голям следовател е да откриеш кой е той всъщност. Двамата се спогледали.
Без повече приказки Марси отишла в съседната стая и взела лаптопа си. От онзи момент откриването на самоличността ми станало техен проект, рехабилитация, обновяване на тяхната любов.
А за мен? За мен се оказа катастрофа.
9.
Деветнайсет думи. Докато седяхме в „Плаза Атене“, без да признавам каквото и да било, попитах Брадли кое го е накарало да мисли, че авторът е в Париж, и ето какво ми каза той: че от общо триста и двайсет хиляди думи в книгата ми деветнайсет шибани думи издали тайната ми.
Седем от тях, каза ми той, били опит на автора да опише различните цветове на разлагащата се кръв. Помнех пасажа съвсем точно - сравнявах оттенъците с цветовете на едно дърво, което бях виждал да се променя от яркочервено до кафяво всяка есен в детството ми. И какво от това? Брадли проверявал всички подробности. Свързал се с професор по ботаника и го разпитал за това дърво. Отговорил му, че се среща предимно по Източното крайбрежие: тоест аз неволно съм издал най-общо областта, в която съм израснал.
Другите дванайсет думи, двеста страници след това, се отнасяха за оръжие на убийство - стик, с който се играе лакрос, който пишех, че познавам, защото съм виждал ученици от моето училище да носят такива. Брадли ми каза, че ако се свържа с Асоциацията по лакрос, ще ми кажат, че сто двайсет и четири училища по Източното крайбрежие го предлагат като спортно занимание за учениците. Свивали кръга.
Марси вече била открила братовчедката на Гарет в Ню Орлиънс и научила, че четенето на този тип се свеждало до спортните страници във вестника. Според братовчедката Гарет бил завършил училище през 1986, а Брадли заключил, от две споменавания в книгата, че истинският автор е от същия район.
Свързал се с всичките сто двайсет и четири средни училища, в които играели лакрос, и в качеството си на детектив от Нюйоркската полиция поискал имената на всички момчета, които са завършили между 1982-ра и 1990-а - разширил търсенето, за всеки случай. Много скоро получил дълъг списък имена - но пък бил сигурен, че сред тях е истинският автор на книгата.
Да провери всичките би било трудно - само че това били частни училища, които винаги търсят дарения, за да увеличават капитала си. Най-добрият източник на средства са бившите ученици и няма по-добри бази данни от училищните асоциации на съучениците, които вечно чакат с протегната ръка. Те разполагат с подробни сведения за всичките бивши ученици и Брадли преровил страници и страници с адвокати и банкери от Уолстрийт, за да открие нещо необикновено.
Дълго време усилията му оставали безплодни, докато една вечер сред учениците от „Колфийлд“ с Марси се натъкнали на лице с име Скот Мърдок.
- Беше завършил през осемдесет и седма - каза ми Брадли и захапа най-скъпия еклер на света. - Приели го в Харвард, учил медицина и защитил докторат по психология. Очаквала го голяма кариера, но изведнъж - нищо. В асоциацията на съучениците нямаше адрес, сведения за кариера, новини. След мига на дипломирането му не знаеха за него нищо. Просто изчезнал. И от всички съученици това се случило само с него.
Вдигна поглед, за да види какво мисля. Аз мълчах, бях твърде замислен - беше странно да чуя името Скот Мърдок след толкова години. Понякога, в най-лошите моменти на тайния ми живот, когато бях едновременно съдия и палач - работех с това, което беше станало с онзи човек.
След дълга пауза Брадли продължи:
- След седмици проучване в Харвард ми казаха, че доктор Мърдок започнал работа в „Ранд“ - знаели, защото бил избран още в университета и открили документална следа за това. Обаче сега започва странното - в „Ранд“ бяха сигурни, че не са чували за него. Не бяха чували професионалните сдружения, лицензиращите бордове и всички други организации, с които се свързвахме. Доколкото можехме да преценим, след като е напуснал Харвард, доктор Скот Мърдок е изчезнал от лицето на земята. Къде ли е отишъл, започнахме да се питаме.
Мразът, който се появи в долната част на гръбнака ми, започна да ме обхваща бързо. Бяха изкопали Скот Мърдок и знаеха, че е изчезнал - отлична работа, наистина, но все още нищо в сравнение с това, което, както подозирах, следваше.
- Имахме адреса на Скот Мърдок от годините му в училището - продължи Брадли, - така че се насочихме към Гринич, Кънектикът. Говорих с някого по домофона, казах, че сме от нюйоркската полиция, и порталът се отвори.