Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

— Хей! Тая си я бива — каза Джукс, като се наклони да посрещне дългата вълна, така че протегнатата му надолу ръка опря на пода. Този път вторият помощник издаде с гърлото си някакъв недружелюбен звук.

Той беше възстаричко, опърпано дребно човече, с развалени зъби и без косми на лицето. Беше взет на кораба в Шанхай по време на онова пътуване, когато вторият помощник, доведен от къщи, забави три часа кораба в пристанището, като сполучи (по какъв начин капитан Макхуър изобщо не разбра) да падне през борда в един празен въглищен лихтер отстрани и трябваше да бъде изпратен на брега в болница със сътресение на мозъка и някой и друг счупен крайник.

Джукс не се обезсърчи от равнодушния глас.

— Китайците сигурно се чувствуват чудесно там долу — рече той. — Имат късмет, че тая стара приятелка се клатушка най-леко от всички кораби, на които съм бил някога. Ето на! Този път не беше толкова лошо.

— Ти почакай — изръмжа вторият помощник.

С острия си нос, зачервен на върха, и с тънките си свити устни той винаги имаше вид като че ли беснее вътрешно; а в речта си беше кратък до грубост. Всичкото си време, когато не беше на вахта, той прекарваше в каютата си със затворена врата, пазейки такава тишина там вътре, че хората мислеха, че заспива веднага щом изчезнеше в нея; но всеки, който влизаше да го събуди, за да поеме вахтата си на палубата, неизменно щеше да го намери с широко отворени очи, опънат по гръб на малкото легло, гледащ сърдито от мръсната възглавница. Той никога не пишеше каквито и да било писма и, изглежда, не се надяваше да получи вест откъдето и да било; и макар да бяха го чули веднъж да споменава за Уест Хартълпул, то беше с крайна горчивина и само във връзка с грабителските цени в някакъв пансион. Беше един от онези хора, до чиито услуги прибягват при нужда в различни пристанища по света. Те са достатъчно способни, изглеждат безнадеждно затруднени материално, не дават никакви доказателства за какъвто и да е порок и носят със себе си всичките признаци на явен неуспех в живота. Идват на борда при крайна нужда, не проявяват никакъв интерес към корабите на море, живеят в собствената си атмосфера на случайна връзка с другарите си по плаване, които не знаят нищо за тях, и решават да напуснат в най-неудобния момент. Отиват си без нито дума за сбогом в някое забутано пристанище, където други биха се страхували да бъдат изхвърлени, и слизат на брега с ожуления си сандък, овързан с върви като кутия за ценности, и с вида на човек, който отърсва събрания на кораба прах_от краката си.