Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Слънцето залезе с умален диаметър и гаснещ кафяв блясък, без лъчи, сякаш милиони столетия бяха изтекли от изгрева, за да го доведат до неговия край. Гъста редица облаци се появя откъм север; те имаха зловещ, мрачен, тъмнозелен оттенък и лежаха ниско и неподвижно над морето като пречка по пътя на кораба. А той си проправяше с мъка път към тях като изнемощяла твар, която водеха на смърт. Медночервеният здрач бавно се оттегли и тъмнината донесе горе на небето рояк неустойчиви, едри звезди, които, сякаш духани от вятъра, силно трептяха, увиснали много близо до земята. В осем часа Джукс отиде в щурманската рубка да попълни корабния дневник.

Той преписа чистичко от вахтения дневник броя на милите, курса на кораба и в колонката „вятър“ надраска думата „спокойно“ от горе до долу за осемте часа от обед. Непрекъснатото монотонно клатушкане на кораба го дразнеше. Тежката мастилница току се плъзгаше насам-натам по начин, който изискваше особена находчивост при потапянето на писалката. След като вписа в голямото пространство под заглавието „Забележки“ „Силно потискаща горещина“, той втикна края на перодръжката между зъбите си като лула и обърса грижливо лицето си.

„Корабът се клатушка силно поради високите странични вълни“, започна той отново и си каза: „Силно не е точната дума.“ После записа: „Залезът — заплашителен, с ниски облаци към С. и И. Небето над нас ясно.“

Проснал се върху масата и задържал писалката върху дневника, той погледна през вратата и в рамката й видя как всички звезди по черното небе полетяха нагоре между подпорите от тиково дърво. Целият рояк литна заедно и изчезна, оставяйки зад себе си само черен фон, изпъстрен с бели отблясъци, защото морето беше също така черно както небето, с петна от пяна в далечината. Звездите, които бяха излетели нагоре при наклоняването на кораба, се появиха обратно при издигането му, стрелвайки се надолу не като множество огнени точки, а уголемени в мънички кръгчета, искрящи с ярък, мокър блясък.

Джукс погледна за момент летящите големи звезди и после записа: „8 сл. об. Вълните се увеличават. Корабът се клати силно, вода прелива по палубите. Люковете затворени с кулите долу за през нощта. Барометърът продължава да пада.“ Спря за момент и помисли: „Може би нищо няма да излезе от това.“ И после завърши решително вписаното със: „Всички изгледи за приближаващ тайфун.“

Излизайки, той трябваше да се отдръпне встрани и капитан Макхуър прекрачи прага, без да каже нито дума или да даде някакъв знак.

— Затворете вратата, мистър Джукс — извика той отвътре.

Джукс се обърна да я затвори, мърморейки си с ирония:

— Страхува се да не настине, предполагам.

Той беше на вахта долу, но копнееше да общува с някого от неговата черга и извика весело на втория помощник-капитан:

— Не изглежда толкова лошо в края на краищата, нали?

Вторият помощник-капитан се разхождаше по мостика, забързваше с малки крачки, а после с мъка изкачваше променящия се наклон на палубата. Като чу гласа на Джукс, той се спря с лице към него, но не отвърна нищо.