Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— Какво му направихте? — попита София.
— В багажника е — отговори замислено той. — Нещо не е наред… какво ли съм забравил?
— Но вие наистина сте луд! Ами ако спирачките поддадат…
Едва изрекла тези думи, Лукас, видимо успокоен, поклати глава и щракна с пръсти. Във вътрешността на автомобила лостът на ръчната спирачка се спусна надолу и колата полетя с пълна скорост към пристанището. София отскочи на ръба на кея, после се загледа в задницата на автомобила, която стърчеше над водата: капакът на багажника се отвори и вицепрезидентът заплува в сгъстените от мръсотията води на кей 80. Носейки се като изхвърлена тапа, Ед Хурт се насочи с несръчен брус към каменните стълби на кея, като през цялото време плюеше. Колата потъна, повличайки към дъното големите проекти на Лукас, свързани с бизнеса с недвижимите имоти. Той застана прав на каменната площадка. В погледа му се четеше вината на дете, което току-що бе хванато да върши поредната си пакост.
— Не сте ли гладна? — попита той София, която с решителни крачки се бе запътила към него. — Струва ми се, че след цялата тази история пропуснахме обяда, какво ще кажете?
Тя го стрелна с поглед.
— Кой сте вие?
— Малко ми е трудно да ви обясня — отговори смутено той.
Тя издърпа ключовете от ръцете му.
— Предвид всичко, което току-що направихте, бих казала, че вие сте синът на Дявола или най-добрият му ученик.
С върха на обувката си Лукас нарисува права линия точно по средата на кръга, който преди малко беше начертал. Той наведе глава и тихо каза:
— Вие май нищо не сте разбрали?
София отстъпи крачка назад, после още една.
— Аз съм неговият пратеник… най-добрият му агент!
Тя постави ръка върху устата си и се опита да сдържи вика, напиращ в гърлото й.
— Не, не и вие… — промърмори тя, поглеждайки за последен път Лукас, преди тичешком да се отдалечи от това място.
Чу го да я зове по име, но думите му, накъсани от вятъра, се бяха превърнали в отделни срички.
„И какво толкова, ти също не ми каза истината!“ — помисли си той, изтривайки нервно с крак изобразения върху земята кръг.
В огромния си офис Луцифер изгаси контролния екран и лицето на Лукас се превърна в малка бяла точица, която изчезна в центъра на монитора. Сатаната завъртя стола си и натисна един бутон.
— Доведете ми веднага Блез!
Лукас извървя разстоянието до паркинга пеш и напусна доковете зад волана на един светлосив додж. След като премина бариерата, той потърси в джобовете си една малка визитна картичка, която закрепи на слънчобрана. После извади мобилния си телефон и набра номера на единствената журналистка в града, която познаваше. Ами вдигна след третото позвъняване.
— Все още не мога да разбера защо тогава си тръгна толкова сърдита — каза той.
— Не очаквах да ми се обадиш, мисля, че това е точка в твоя полза.
— Искам да те помоля за услуга.
— Ти отново отбеляза точка! И каква ще е моята полза от всичко това?
— Да речем, че имам подарък за теб!
— Ако става дума за цветя, запази ги за себе си.
— Става дума за една изключителна, разтърсваща новина!
— Която, предполагам, би искал да публикувам?
— Да, нещо такова.
— Само ако молбата ти е придружена от една гореща нощ, каквато беше последната.
— Не, Ами, това вече е невъзможно!
— Дори ако се откажа от душа?
— Дори и при тези обстоятелства!
— Отчайвам се, когато типове като теб се влюбят!
— Включи си касетофона. Става дума за някакъв магнат от недвижимите имоти, чиито преживявания напоследък биха те направили най-щастливата журналистка!
Доджът се движеше по Трета улица; Лукас приключи разговора си и зави по Ван Нес Авеню, изкачвайки се към Пасифик Хайтс.