Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— И толкова добре се допълваме — отвърна той, изпълнен с надежда. — Тук изцяло съм съгласен с вас.
— Не, наистина сме твърде различни!
— Не мога да си представя, че тези думи излизат от вашата уста… Вярвах, че…
— Вие сте започнали да вярвате?
— Не бъдете лоша, във всеки случай мислех, че различията… но явно съм се лъгал или по-скоро съм бил прав, което наистина е парадоксално.
Лукас излезе от колата, оставяйки вратата отворена. Шумът от клаксоните стана още по-силен, когато София тичешком го последва. Тя го викаше, но той не я чуваше. Дъждът бе станал още по-силен. Най-накрая го настигна и го улови за ръката, той се обърна и я погледна в очите. Косите покриваха лицето й, той внимателно отмести един непокорен кичур, спуснал се чак до устните й. Тя го отблъсна.
— Нашите светове нямат нищо общо помежду си, вярваме в диаметрално противоположни неща, надеждите ни не се пресичат никъде, разбиранията за живота на всеки от нас са напълно несвойствени за другия… Как искате да вървим заедно, когато всичко у нас е така различно?
— Страх ви е! — каза той. — Точно така, вцепенили сте се от страх. Противно на вашата ценностна система, вие сте тази, която в момента не желае да си отвори очите, вие, която преди малко ми говорихте за слепота и искреност. Проповядвате добрини през целия ден, но неподкрепени с действия, думите ви не струват нищо. Не ме съдете, защото наистина аз съм вашата противоположност, но също така съм вашето друго „аз“, вашата половина. Не бих могъл да ви опиша чувствата си в момента, защото не мога да намеря думите, с които да изкажа какво изпитвам от два дни насам. Объркването ми е толкова голямо, че понякога ми се струва, че всичко би могло да се промени, моят свят, както вие самата казвате, вашият, дори техният. Не ме е грижа за битките, които съм водил. Не искам дори да си спомням за черните вечери и безкрайните недели, аз съм един безсмъртен, който за пръв път иска да живее. Ние бихме могли да се поучим един от друг, да се разкрием един на друг, така че с течение на времето да започнем да си приличаме.
София постави пръст върху устните му и прошепна:
— И всичко това само за два дни?
— … И три нощи! Но те струват поне част от моята вечност — поде отново Лукас.
— Пак започвате!
Една гръмотевица раздра небето. Проливният дъжд прерастваше в буря. Той вдигна глава и погледна нощта, черна, както никога досега.
— Побързайте — каза с решителен глас. — Трябва веднага да се махнем оттук, имам много лошо предчувствие.
Без да чака отговор, той хвана София и я поведе към колата. Потегли още със затварянето на вратите, минавайки на червено и оставяйки след себе си куп катастрофирали автомобили. После рязко зави наляво и се насочи към тунела, който минаваше под хълма, далеч от недискретните погледи на хората. Тунелът беше пуст, Лукас увеличи скоростта, движейки се по дългото дясно платно, водещо към Чайнатаун. Неоновите лампи се редяха една след друга над купето, осветявайки на кратки интервали вътрешността му. Чистачките изведнъж спряха да се движат.
— Вероятно е станало късо съединение — каза Лукас в момента, в който крушките и на двата фара изгърмяха.
— Късо съединение! — учудено отвърна София. — Натиснете спирачките, нищо не се вижда.
— С радост бих го направил — отговори Лукас, натискайки педала, който не реагираше.
Той вдигна крак от педала за газта, но при тази скорост колата в никакъв случай нямаше да спре преди края на тунела, където се кръстосваха пет улици. Това нямаше никакво значение за него, той се считаше за непобедим, но в този момент си помисли какво ще се случи с нея. За части от секундата стисна здраво волана и с всички сили извика:
— Дръжте се!
После умело насочи автомобила към бордюра. Венец от искри покри предното стъкло. Чу се силен гръм: двете предни гуми се бяха спукали. Колата направи няколко малки завоя, преди да спре напречно. Предната й част удари мантинелата, разделяща пътя, предизвиквайки невъобразимо сътресение. В този момент буикът се обърна и започна да се пързаля към изхода на тунела. София стисна юмруци и колата най-после спря на няколко метра от кръстовището. Макар обърнат с главата надолу, на Лукас му бе достатъчен само един поглед, за да разбере, че София бе невредима.