Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
Тя приближи до бледолилавия автомобил, върху който Лукас се бе облегнал.
— Защо дойдохте? Какво искате?
— Още един шанс!
— На човек никога не му се дава втори шанс, за да направи първото си добро впечатление!
— Бих желал тази вечер да ви докажа, че не сте права.
— Защо?
— Защото така.
— Отговорът ви съвсем не ме задоволява!
— Добре тогава, защото този следобед се върнах в Саусалито — каза Лукас.
София го погледна и за пръв път го намери уязвим.
— Не исках да се стъмва — поде отново той. — Не, много по-сложно е от това. Нежеланието винаги е било част от моята същност и странното току-що беше, че за пръв път поисках да позная неговата противоположност.
— Какво сте поискали?
— Да ви видя, да ви слушам, да ви говоря!
— И какво още? Иска ми се да намеря една-единствена причина, поради която да ви вярвам.
— Елате с мен, не ми отказвайте поканата за вечеря.
— Вече не съм гладна — рече тя, свеждайки глава.
— Вие никога не сте гладна! И все пак не съм само аз този, който премълча истината…
Лукас отвори вратата на автомобила и се усмихна.
— … Знам коя сте.
Тя втренчено го погледна и се качи.
Матилда пусна пердето, което бавно закри прозореца. В същото време друга завеса се спускаше над един прозорец от долния етаж.
Колата се изгуби в края на пустата улица. Те мълчаливо пътуваха под ситния есенен дъжд. Лукас караше бавно, София гледаше навън, търсейки в небето отговорите на въпросите, които не й даваха мира.
— Откога знаете? — попита тя.
— От няколко дни — смутено отвърна Лукас, прокарвайки ръка по брадичката си.
— Всеки ден нова изненада! И през цялото време нищо не ми казахте!
— Вие също нищо не ми казахте.
— Аз не мога да лъжа!
— А аз не съм програмиран да казвам истината!
— Тогава как да не си помисля, че вие сте нагласили всичко и от самото начало ме манипулирате?
— Това би означавало да подцените самата себе си, а може и да е точно обратното, всяко нещо си има своята противоположност! Струва ми се, че в настоящия момент имам право.
— За какъв момент става дума?
— Цялата тази връхлитаща ме и чужда за мен нежност. Вие и аз пътуваме в една кола, без да знаем къде отиваме.
— Какво сте решили? — попита София, гледайки безцелно движещите се по влажните тротоари пешеходци.
— Нищо не мога да ви кажа. С вас съм и това е всичко.
— Престанете!
Лукас рязко натисна спирачки, колата се плъзна по мокрия асфалт и спря под един светофар.
— Липсвахте ми през цялата нощ и целия ден. Обзет от мъка по вас, отидох да се поразходя из Саусалито, но там пак ми липсвахте; липсвахте ми и ми беше толкова хубаво.
— Явно не познавате смисъла на тези думи.
— Преди бях наясно единствено с техните антоними.
— Престани да ме ухажваш!
— Мислех си дали някой ден ще започнем да си говорим на „ти“!
София замълча. Светна жълто, после зелено, пак жълто и след това червено. Чистачките безмълвно се бореха с водата, стичаща се по предното стъкло.
— Аз изобщо не ви ухажвам! — каза Лукас.
— Не казах, че го правите лошо — отвърна тя, вдигайки рязко глава. — Казах само, че ме ухажвате, трябва да умеете да правите разлика.
— Мога ли да продължа? — попита той.
— От всички страни ни присветват.
— Не им остава нищо друго, освен да чакат, пък и свети червено!
— Да, вече за трети път свети червено!
— Не знам какво става с мен, не разбирам нищо от всичко това, но знам, че се чувствам добре до вас и че думите, които току-що изрекох, никога досега не са били част от моя речник.
— Не е ли малко рано за подобни заключения?
— Нещо повече, на моменти дори ми се случва да говоря истината.
— Да, и аз го забелязах!
— Сега наистина имам нужда от помощ; да бъдеш искрен, е много по-сложно, отколкото си представях!
— Да, така е. Трудно е да бъдеш честен, Лукас, много по-трудно, отколкото си го представяте. Понякога това е неблагодарна и несправедлива мисия, но да не бъдеш честен е все едно да виждаш и да твърдиш, че си сляп. Всичко това е толкова сложно за обяснение. Ние сме твърде различни един от друг, понякога си мисля, че сме прекалено различни.