Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— Невъзможно е да ги кача горе! — каза Рен, отваряйки й вратата. — Харесват ли ти? Придават ведра обстановка, нали?
— Да — отвърна София, прехапвайки долната си устна.
— Какво ти е?
— Рен, нали не си от хората, които казват „Аз те предупредих“?
— Не, това съвсем не е в мой стил!
— Тогава ще те помоля да оставиш този букет в стаята си — прошепна София.
След това се качи на етажа. Рен я изпрати с поглед до горната площадка; когато влезе в стаята си, старата дама промърмори:
— Нали ти казах!
Матилда остави настрана списанието, което разлистваше, и втренчено погледна своята приятелка.
— Как мина денят ти днес?
— А твоят? — отвърна София, оставяйки сака си под закачалката.
— Що за отговор! Впрочем, като се има предвид изражението ти, няма нужда да ми казваш.
— Изморена съм, Матилда!
— Седни до мен!
София се приближи до леглото й и седна. Матилда извика от болка.
— Наистина съжалявам — каза София и веднага стана. — И все пак ще ми разкажеш ли как мина денят ти днес?
— Беше невероятен! — Матилда направи недоволна гримаса. — Отворих хладилника, поставих там една огромна вана, предполагам, че вече си свикнала с моя хумор, та същата тази вана накара един домат да се пръсне от смях, а останалата част от следобеда прекарах в къпане на магданоза.
— Много ли страда днес?
— Само по време на курса си по аеробика! Можеш отново да седнеш, но, моля те, внимавай как го правиш.
Матилда погледна през прозореца и в същия момент извика на приятелката си:
— Остани права!
— Защо? — попита я учудено София.
— Защото само след десет минути ще ти се наложи отново да станеш — отговори Матилда, без да извръща поглед от прозореца.
— Какво има?
— Не мога да повярвам на очите си! — изкикоти се Матилда.
София слисано я погледна и отстъпи крачка назад.
— Той долу ли е?
— Много е готин, а ако това е неговият брат близнак, значи има и за мен! Чака те, седнал върху капака на колата, а в ръцете си държи огромен букет цветя, хайде слизай, какво чакаш! — извика Матилда и малко след това остана сама в стаята.
София вече беше на тротоара. Лукас скочи и й подаде една огромна водна лилия с рижав цвят, която гордо стърчеше в саксия, пълна с глинена почва.
— Не можах да науча кои са любимите ви цветя, но поне разбрах, че тези ви карат да общувате с мен.
Тя втренчено го погледна и не каза нищо. Той пристъпи към нея.
— Моля ви да ми дадете поне един шанс и да ме изслушате.
— Какво искате да ми кажете? Според мен няма нищо за казване.
После го остави и влезе в къщата, но се спря по средата на коридора, обърна се, излезе отново на улицата, отиде до него и без да отрони нито дума, взе водната лилия и пак се прибра. Вратата се затръшна зад нея. Рен не му позволи да влезе, отнемайки му по този начин водното цвете.
— Остави на мен. Давам ти три минути да се качиш горе и да се приготвиш. Бъди съблазнителна и същевременно не недостъпна, това е много женствено, но не забравяй все пак, че противопоставянето на всичко води до нищо! А нищото си е нищо… Хайде, изчезвай!
София искаше да вметне нещо, но Рен постави ръце на хълбоците си и заповеднически каза:
— Не съществува „но“, от което да има някаква полза.
Влизайки в апартамента си, София се отправи към гардероба.
— Не знам защо, но още като го видях, почувствах, че и тази вечер ще вечерям шунка и пюре насаме с Рен — рече Матилда, любувайки се на Лукас през прозореца.
— Как си? — попита я нервно София.
— Много добре, а ти?
— Моментът не е подходящ за разговори, Матилда.
— Сега, скъпа моя, мога да ти кажа, че си съвсем сама!
София взе шлифера си от закачалката и се отправи към вратата, без да отговори на приятелката си, която напълно искрено добави:
— Любовните истории винаги свършват добре!… Освен за мен.
— Престани с глупавите си забележки, ти дори не знаеш за какво става въпрос.
— Ако познаваше бившия ми приятел, със сигурност щеше да имаш по-добра представа за ада! Хайде, тръгвай и се забавлявай добре!
Рен беше поставила водната лилия върху една малка масичка. Погледна я и промърмори: „И след всичко това…“ Хвърляйки поглед към отражението си в огледалото, поставено над камината, тя набързо оправи посребрените си коси и дискретно се отправи към изхода. После подаде глава навън и каза на Лукас, който нервно крачеше по тротоара: „Идва!“ След което, чувайки стъпките на София, бързо се прибра.