Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
Блез почука три пъти, изтри влажните си ръце в панталона и влезе.
— Искали сте да ме видите, Президенте?
— Винаги ли се нуждаеш от задаването на идиотски въпроси, чийто отговор много добре знаеш? Остани прав!
Блез се изпъна като струна, всичко това ужасно го обезпокои. Президента отвори чекмеджето си и плъзна по масата една червена папка, която се спря чак на другия й край. Блез, подтичвайки, отиде да я вземе и веднага се върна, като застана прав пред своя господар.
— По твое мнение, тъпако, извикал съм те тук, за да обикаляш около бюрото ли? Отвори я, идиот такъв!
Блез нервно отгърна картонената корица и в същия момент видя снимка на Лукас, който държеше София в ръце.
— Бих направил от нея чудесна новогодишна картичка, но ми липсва един детайл! — допълни Луцифер, удряйки с юмрук по масата. — Мисля, че ти си този, който трябва да го открие, защото именно ти избра нашия най-добър агент!
— Тази снимка е чудесна, нали? — промърмори Блез, по чието тяло обилно се стичаше пот.
— Или — поде Сатаната, смачквайки фас върху един мраморен постамент — твоят хумор надминава всички граници, или нещо от тази история ми убягва.
— Сигурно не сте си и помисляли, Президенте, че… но не… и все пак! — започна своята емоционална реч Блез. — Всичко това е предвидено и е под пълен контрол! Лукас притежава неподозирани възможности, той направо е невероятен!
Сатаната извади нова цигара от джоба си и я запали. Смукна дълбоко, след което издиша голям облак дим в лицето на Блез.
— Внимавай много какви ги говориш…
— Нашата позиция е шах и мат, нали… е, добре тогава, в момента сме на път да вземем царицата на вашия противник.
Луцифер стана и се разходи до остъклената ниша. Постави двете си ръце върху квадратното стъкло и за момент се замисли.
— Престани с твоите метафори, те ме ужасяват. Да се надяваме, че казваш истината… последиците от една евентуална лъжа ще бъдат много тежки за теб.
— Няма за какво да се притеснявате! — промърмори Блез и се оттегли, стъпвайки на пръсти.
Като остана сам, Сатаната седна на края на дългата маса. После включи своя контролен екран.
— И все пак ще трябва да проверя някои неща — извика той, натискайки отново бутона на интеркома.
Лукас се движеше по Ван Нес Авеню. Намали скоростта на пресечката с Пасифик Стрийт, спусна стъклото, включи радиото и взе една цигара. Минавайки под колоните на Голдън Гейт, той спря радиото, хвърли цигарата си, затвори прозореца и тихомълком се отправи към Саусалито.
София остави своя форд в дъното на паркинга. После пое по стълбите и се изкачи до Юнион Скуеър. Тръгна безцелно през малкия парк. По диагоналната алея забеляза млада жена да седи на пейка и да плаче. Попита я какво не е наред, но преди да я изслуша, усети сълзите да напират в гърлото й.
— Съжалявам — каза тя, отдалечавайки се.
После продължи да се шляе по тротоарите, минавайки покрай витрините на луксозните магазини. Погледна към вратата на огромния Масис и без да се замисли, влезе вътре. Тутакси една служителка, облечена в униформа с цвят на жълто пиленце, й предложи да я напръска с Канари Уорф, последния вик на модата сред ароматите. София учтиво отказа и с престорена усмивка я попита къде може да намери парфюма Аби Руж.
Младата жена не си направи труда да скрие своето раздразнение.
— На втория щанд, отдясно! — каза тя, повдигайки рамене.
Когато София се обърна, продавачката дискретно пръсна в гърба й от парфюма.
— И другите имат право да съществуват.
София се приближи към щанда. Срамежливо повдигна демонстративния флакон, отви четвъртитата капачка и изля две капки от ароматната течност върху дланта си. После насочи ръка към лицето си, вдъхна едва доловимия аромат на парфюма и притвори очи. Пред полузатворените й клепачи леката мъгла под колоните на Голдън Гейт се насочваше на север към Саусалито: по безлюдната пешеходна зона един мъж в черен костюм се разхождаше около водата.
Гласът на една продавачка я извади от мислите й. София се огледа наоколо. Навсякъде бе пълно с жени, които носеха привързани с бандероли кутии и обикаляха от щанд на щанд. Тя наведе глава, постави капачката върху флакона и излезе от магазина. След като си взе колата, отиде до Центъра за обучение на хора с нарушено зрение. През целия ден в залата, където изнасяше своите лекции, цареше пълна тишина. Когато звънецът удари, стана от катедрата и преди да напусне, тихо благодари. Прибра се вкъщи, където я чакаше една огромна ваза, пълна с пищни цветя.