Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— Един инцидент, едно следствие и един и същ завършек — промърмори озадачена София.
— Ще започна с проучване миналото на жертвата. Това ще ми позволи да отхвърля другите хипотези.
— Предполагам, че е най-доброто, което може да се направи — каза София.
— Къде отивате сега?
— На общото събрание на докерите.
Тя се отдалечи, Пилгиц запали колата и тръгна.
На излизане от пристанищната зона той се обади в офиса. Отговорникът на диспечерския пункт вдигна телефона след седмото позвъняване. Пилгиц веднага започна:
— Добър ден, тук е погребалното бюро, на детектив Пилгиц му прилоша, за нещастие почина, опитвайки се да се свърже с вас, а ние от наша страна се интересуваме дали желаете да доставим трупа в полицейското управление, или да ви го докараме директно!
— За Бога! Има морга на две преки оттук, така че не ви остава нищо друго, освен да го оставите там. Ще отида да го видя, когато дойде някой да ме смени, защото сега съм длъжна да вдигам телефона на всеки две минути — отговори Наталия.
— Много мило от твоя страна!
— Какво искаш?
— Ти дори не си направи труда поне малко да се притесниш.
— Откакто следя кръвната ти захар и холестерола, знам, че вече не ти прилошава. От друга страна, често ми се случва да съжалявам за времето, когато скришом ядеше бъркани яйца. Тогава поне лошото ти настроение не траеше вечно. Сигурно си се интересувал как съм. Затова ли беше това изпълнено с чар обаждане?
— Искам да те помоля за една услуга.
— Бих казала, че знаеш как да постъпваш, когато трябва да искаш нещо! На твое разположение съм.
— Извади цялата информация от сървъра, отнасяща се до мъж на име Феликс Гомес, Филмор Стрийт петдесет и шест, докерска карта номер 54687. И бих искал да знам кой ти е казал, че съм ял скришом яйца.
— За твое сведение, и аз работя в полицията. Ако искаш да знаеш, ядеш толкова деликатно, колкото и говориш.
— И какво доказва всичко това!
— А кой носи ризите ти за почистване? Хайде, оставям те. Чакат ме още шест линии, може би има истински спешен случай.
След като Наталия прекъсна разговора, Пилгиц включи сирената на полицейската кола и направи полукръг.
Нужен беше половин час, докато тълпата се успокои. Събранието току-що бе започнало. Манка приключваше с четенето на лекарското заключение, изпратено от Сан Франциско Мемориал Хоспитал. Гомес бе претърпял три хирургични операции, но въпреки двете пукнатини на гръбначните прешлени гръбначният мозък не беше засегнат: той все още бе в безсъзнание, но вече извън опасност за живота. След тази новина възглас на облекчение премина през редиците на събралите се, без да може да свали напрежението, което бе обхванало докерите. Всички се бяха изправили пред импровизираната естрада, издигната между два контейнера. София бе застанала малко встрани, на последния ред. Манка помоли за тишина.
— Според заключението от разследването старата стълба в трюма най-вероятно е била причина за злополуката на нашия другар.
Лицето на синдикалния отговорник бе навъсено. Условията на труд, които им бяха наложени, бяха поставили в опасност живота на един от техните колеги, за пореден път невинен човек трябваше да плаща за грешките на другите.
Тънка ивица лютив дим се издигаше иззад един контейнер, поставен непосредствено до импровизираната трибуна, където Манка държеше реч пред докерите. Запалвайки цигара, Ед Хурт свали стъклото на своя ягуар. Той постави запалката за пури в специално пригодената за тази цел ниша и намести тютюневите влакна на върха на езика си. Потри ръце, доволен от това, че недоволството на пристанищните работници набираше сила само на няколко метра от него.
— Не мога да ви предложа да гласувате спиране на работа за неопределен период от време — заключи Манка.
Настана злокобна тишина. Една след друга ръцете на събралите се започнаха да се вдигат. Поклащайки глава, Манка прие единодушното решение на своите колеги. София въздъхна дълбоко, преди да вземе думата.
— Не го правете! Това е клопка!
Учудване, примесено с гняв, се бе изписало върху обърнатите към нея лица.
— Стълбата не е предизвикала падането на Гомес — поде отново тя, повишавайки тон.
— Какво се опитва да ни каже! — извика един докер.
— Би трябвало да си доволна, че в качеството ти на отговорник по сигурността никой не ти иска обяснения за случилото се! — провикна се друг.