Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
Пилгиц нареди на Манка да успокои хората си.
— Побързайте, преди да са го линчували!
Председателят на синдиката направи недоволна гримаса, потривайки с ръка едното си коляно.
— Страдам от ужасен артрит — оплака се той. — Това е заради влажния въздух по кейовете, но какво да се прави, занаятът ни е такъв!
След тези думи, накуцвайки, се отдалечи.
— Не мърдайте оттук — извика Пилгиц.
После изостави Лукас и София и се затича по посока на побеснялата тълпа. Лукас го проследи с поглед.
Когато силуетът на инспектора се скри зад един трактор, Лукас пристъпи към София и я хвана за ръцете. Тя за момент се поколеба, преди да му зададе въпроса:
— Вие не сте проверител, нали? — Гласът й бе изпълнен с надежда.
— Не, не знам дори за какво ми говорите!
— Не сте дори и член на правителството?
— Да речем, че работя за подобна организация… Но все пак дължа ви обяснение за случилото се.
Шум от смачкани ламарини долетя отдалеч. Те се спогледаха и се затичаха натам.
— Ако го хванат, няма да съжалявам много за него! — каза Лукас, подтичвайки леко.
— Тогава молете се това да не се случи — отвърна София, опитвайки се да го настигне.
— О, това било нейното желание! — поде отново разговора Лукас, водейки с две крачки.
София успя да го задмине.
— Все пак не ви липсва въздух!
— Що се отнася до дишането, мога да кажа, че силите ми са неизчерпаеми!
Той направи недоволна гримаса, удвоявайки скоростта, след което успя да вземе преднина в един малък лабиринт, образуван от две контейнерни редици. София затича още по-бързо, опитвайки се да го настигне.
— Там долу са — каза, останала без дъх, но все така начело в надбягването.
На Лукас му се наложи да спринтира, за да я догони. В далечината се виждаше бял дим, излизащ от радиатора на ягуара, набучен на един мотокар. София си пое дълбоко въздух и намали хода.
— Аз ще се заема с него, а вие с докерите… след като, разбира се, ме настигнете — каза тя, тръгвайки с нови сили напред.
Заобиколи гъстата тълпа, която се бе струпала около катастрофиралия автомобил, не желаейки да се обръща назад, за да не губи ценни секунди. За нея беше удоволствие да си представи физиономията на Лукас, тичайки далеч след нея.
— Това е смешно. Не сме тръгнали на състезание, доколкото ми е известно! — дочу тя гласа му на няколко крачки зад себе си.
Тълпата мълчаливо гледаше празната кола. Един докер тичешком се присъедини към събралите се: пазачът не е виждал никой да преминава бариерата. Ед все още беше пленник на кейовете и най-вероятно се бе скрил в някой контейнер. Множеството се разпръсна и всеки пое в някаква посока, решен пръв да открие беглеца. Лукас се приближи до София.
— Не бих желал да съм на негово място!
— Човек би си казал, че сте очарован от това, което става! — нервно отговори тя. — По-скоро трябва да ми помогнете да го открием преди тях!
— Останах без въздух, но все още се питам чия е грешката за всичко това!
— Що за лицемерие! — възкликна София, поставяйки ръце на хълбоците си. — Кой започна пръв?
— Вие!
Гласът на Жул ги прекъсна.
— Изглежда, водите разгорещен разговор, но какво ще кажете да го продължите малко по-късно, защото точно в този момент можем да спасим един човешки живот. Следвайте ме!
След това Жул им обясни, че Ед изоставил колата си веднага след катастрофата и се насочил към изхода на пристанището. Разбеснелите се докери опасно се приближавали, когато го видял да минава покрай арка номер седем.
— Къде е той сега? — разтревожено попита София, вървейки редом със стария бездомник.
— Под купчина стари каси!
Жул с мъка го бе убедил да се скрие в неговото „леговище“.
— Никога през живота си не съм виждал толкова антипатичен човек! Бих казал, че прави всичко възможно, за да усложни положението си! — поде отново Жул с хриптящ глас. — Когато му показах мястото, където докерите несъмнено щяха да го изкъпят, цветът на водната пяна го убеди, че моето бельо не е чак толкова мръсно.
Лукас, който през цялото време изоставаше, ускори крачка и се присъедини към тях, мърморейки:
— Ами да, това сте вие!
— В никакъв случай! — прошепна тя, като се обърна към него.
— Вие първа се откъснахте напред.