Седем дни за цяла вечност…

Никой не се подчини. Тогава Манка се обърна към Пилгиц:

— Защо сте тук, инспекторе?

— За да ви попреча да извършите още някоя глупост и да попаднете в клопката, която са ви подготвили и за която госпожицата вече ви предупреди!

— Какво ви влиза в работа цялата тази история? — поде отново председателят на синдиката.

— Разбира се, че ми влиза в работата! — каза Пилгиц и вдигна едната си ръка, стискайки бушона здраво между пръстите си.

— Какво е това? — попита Манка.

— Този предмет е трябвало да поддържа осветлението в трюма, където Гомес е паднал!

Всички погледи се обърнаха към Манка, който повиши тон:

— Не виждам какво искате да кажете, инспекторе.

— Искам да кажа това, което казах, стари ми приятелю, а именно че в трюма Гомес почти нищо не е виждал.

Малкият меден цилиндър прелетя над главите на докерите. Манка го улови във въздуха.

— Инцидентът с вашия другар е злонамерено деяние — продължи Пилгиц. — Този токов прекъсвач е десет пъти по-слаб от онези, които обикновено поддържат подобно напрежение. В това можете да се уверите сами.

— Кому е нужно да го прави? — попита анонимен глас.

— Направили са го, за да ви накарат да стачкувате! — лаконично отговори Пилгиц.

— Бушони се търкалят навсякъде из корабите — подхвърли един мъж.

— Вашата теза няма нищо общо с доклада на следователите! — поде друг.

— Тишина! — провикна се Манка. — Да предположим, че казвате истината! Кой тогава, според вас, стои в дъното на този акт?

Пилгиц погледна София и въздъхна, преди да отговори на синдикалния шеф:

— Да предположим, че нещата в това отношение все още не са съвсем ясни!

— Тогава, разкарайте се оттук с вашите смешни истории — извика един докер, размахвайки железен лост.

Ръката на полицая бавно се спусна към дръжката на пистолета. Събралата се тълпа се движеше към тях като приливна вълна, която всеки момент може да ги залее. В близост до естрадата, застанала до един отворен контейнер, София разпозна мъжа, който втренчено ги гледаше.

— Аз познавам поръчителя на престъплението!

Уравновесеният глас на Лукас накара докерите мигом да спрат. Всички погледи се обърнаха към него. Той бутна отворената врата на контейнера, която изскърца върху старите си ръждясали панти, и откри пред очите на събралите се прикрития зад нея ягуар. Лукас посочи с пръст човека зад волана, който с трепереща ръка се опитваше да запали двигателя на автомобила.

— Предложени са големи суми за изкупуването на земята, върху която работите… всичко това е предвидено след стачката. Попитайте го, той е купувачът!

Хурт рязко натисна педала за газта, гумите изсвириха и служебната кола на вицепрезидента на А&Х потегли с бясна скорост между крановете, стремейки се на всяка цена да избяга от гнева на докерите.