Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— Чувате ли се какво говорите?!
— Престанете и двамата — намеси се отново Жул. — Инспекторът сигурно е наоколо. Трябва да намерим начин дискретно да изведем този човек оттук.
Пилгиц им направи знак с ръка и тримата се приближиха към него. След това той взе операцията под свое командване.
— Всички са се насочили към крановете, проверявайки всеки ъгъл, и скоро ще минат оттук! Може ли някой от вас двамата да отиде и незабелязано да докара своята кола?
Фордът беше паркиран на видно място и София във всички случаи щеше да привлече вниманието на докерите, ако отидеше да го вземе. Лукас остана безмълвен, като чертаеше в прахта кръг с върха на обувката си.
Жул с поглед му посочи крана, който стоварваше върху доковете един шевролет камаро в окаяно състояние. Това беше седмата кола, която изваждаха от водата.
— Знам къде могат да се намерят коли недалеч оттук, но техните двигатели правят „бъл бъл“ — пошепна старият бездомник на ухото на Лукас.
Под изпитателния поглед на инспектор Пилгиц Лукас се отдалечи, мърморейки:
— Ще ви намеря това, от което се нуждаете!
След три минути той се върна с един голям крайслер и спря пред арката. Жул ги поведе към своето скривалище, откъдето Пилгиц и София помогнаха на Хурт да излезе. Вицепрезидентът легна на задната седалка и Жул го покри с една от своите завивки.
— Ще имате задължението добре да я почистите, преди да ми я върнете! — добави той, затръшвайки вратата на автомобила. София седна до Лукас. Пилгиц им подхвърли през спуснатото стъкло.
— Не се бавете много!
— В управлението ли да ви го доставим? — попита Лукас.
— Какво да го правя там? — отвърна учудено полицаят.
— Няма ли да му повдигнете обвинение? — поинтересува се София.
— Единственото доказателство, което имах, беше един двусантиметров меден цилиндър, с който трябваше да се разделя, за да ви помогна да излезете от неприятното положение! И преди всичко — добави инспекторът, повдигайки рамене — избягвайте свръхнапрежението… нали за това са бушоните? Хайде, изчезвайте!
Лукас натисна педала за газта и колата се отдалечи, оставяйки след себе си облаци бял прах. Докато караше по дължината на кейовете отзад се чу приглушения глас на Ед:
— Ще ми платите за всичко, Лукас!
София леко повдигна завивката, откривайки червендалестото лице на Хурт.
— Не мисля, че сте избрали подходящия момент — равнодушно каза тя.
Но вицепрезидентът, чиито трептения на клепачите бяха станали неконтролируеми, подхвърли по адрес на Лукас:
— Свършено е с вас, Лукас, не можете да си представите на какво съм способен!
Лукас рязко натисна спирачките. Колата продължи по инерция няколко метра. Държейки с две ръце волана, той каза на София:
— Слизайте!
— Какво смятате да правите — попита го обезпокоена тя.
Тонът, с който се обърна към нея, не й оставяше никакви надежди за преговори. Тя слезе и стъклото се вдигна. В огледалото за обратно виждане Хурт видя тъмните очи на Лукас, които постепенно приеха черен цвят.
— Вие сте този, който не познава моите способности, стари ми приятелю! — каза Лукас. — Но не се тревожете, скоро ще научите за тях!
После завъртя контактния ключ и на свой ред слезе от колата. Едва отдалечил се на крачка от превозното средство, всички врати се заключиха. Двигателят постепенно започна да увеличава оборотите и когато Хурт се надигна от седалката, стрелката на оборотомера в центъра на таблото показваше четири хиляди и петстотин оборота в минута. При все това колелата оставаха неподвижни върху асфалта. Лукас скръсти ръце и придавайки си загрижен вид, промърмори:
— Нещо не е наред, но какво?
София се приближи до него и безцеремонно го разтърси.
— Какво си мислите, че правите?
Във вътрешността на автомобила Ед се почувства обладан от непреодолима сила, която го бе приковала на мястото му. Облегалката на задната седалка брутално бе извадена от рамката си и изтласкана. За да устои на силата, която го дърпаше, Хурт се хвана за кожената тапицерия и не след дълго тя се скъса. После той отчаяно се вкопчи за дръжката на вратата, но вакуумът беше толкова силен, че пръстите му посиняха, преди напразната им съпротива да бъде сломена. Колкото повече Ед се бореше, толкова повече невидимата сила го тласкаше назад. Смазаното му от необикновена тежест тяло необратимо потъваше в багажника на автомобила. Ноктите му безуспешно драскаха кожената облицовка. Щом се озова в багажника, облегалката на задната седалка зае отново предишното си място и свръхестествената сила се успокои. Ед се намираше в пълен мрак. Върху таблото на автомобила стрелката, отчитаща оборотите, бе достигнала крайната си точка. Отвън бученото на двигателя бе станало оглушително. Под пушещите гуми каучукът бе оставил мазни черни отпечатъци, цялата кола се тресеше. Уплашена, София се затича да помогне на пътника; купето беше празно. Тя се паникьоса и се обърна към Лукас, който със загрижен вид прехвърляше между пръстите си контактния ключ.