Познай кой се върна

„О, Боже! Ще ми се да можех да дойда.“

„И аз бих искала — отговори Емили. — До скоро!“

Тя се запита какво ли смята да прави Триста през този уикенд — да отиде на поредното парти в силоза? Да се срещне с друго момиче?

— Емили? — Две леденостудени ръце я хванаха за раменете. Емили се завъртя и изпусна телефона си на пода. Зад нея стоеше Мая. Майката и бащата на Емили, сестра й Карълайн и приятелят й Тофър стояха зад Мая. Всички бяха ухилени до ушите.

— Изненада! — извика Мая. — Майка ти ми се обади днес следобед, за да ме попита дали съм свободна за вечеря!

— О-о-о… — заекна Емили. — Това е… страхотно. — Тя вдигна телефона си от пода и закри екрана му с ръка, сякаш Мая можеше да види какво е написала Емили. Чувстваше се така, сякаш към нея са насочени няколко прожектора. Погледна към родителите си, които стояха до голямата снимка на героите от „Клетниците“, които атакуваха барикадите. И двамата се усмихваха изнервено, държаха се така, както когато се запознаха с бившето гадже на Емили, Бен.

— Масата ни е готова — обяви майката й. Мая хвана Емили за ръката и те тръгнаха след останалите. Всички се настаниха край огромната маса с пурпурна покривка. Един изключително женствен сервитьор — Емили можеше да се закълне, че си е сложил спирала на миглите — ги попита дали искат някакви коктейли.

— Толкова се радвам най-после да се запозная с вас, господин и госпожо Фийлдс — каза Мая щом сервитьорът се оттегли. Тя се усмихна на родителите на Емили, които седяха в другия край на масата.

Майката на Емили се усмихна в отговор.

— И аз се радвам да се запозная с теб.

Гласът й бе изпълнен с топлина. Бащата на Емили също се усмихна.

Мая посочи гривната на Карълайн.

— Толкова е красива. Сама ли я направи?