Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Седеше на непознат диван. През прозореца се виждаха големите борове, които растяха покрай улицата на Али и Спенсър. Стаята миришеше силно на ванилов сапун. Тя се надигна объркана.
В кухнята отекнаха стъпки. Врата на някакъв шкаф се отвори и затвори. Дъските на пода заскърцаха, в дневната се появи една фигура и седна до Емили. Ваниловият аромат се усили. Това беше Али. Емили беше сигурна в това.
Али се наведе безмълвно към Емили, сякаш искаше да я погъделичка. Секунда по-късно Емили усети устни върху своите. Тя отвърна на целувката и в главата й избухнаха фойерверки.
Но брадата на Али беше бодлива, а не гладка. Емили отвори очи, този път разбудена наистина.
Над нея се виждаше лицето на мъж, а не алиното. Той миришеше на цигари, алкохол и, най-отчетливо, на ванилов пудинг. Тежестта на тялото му беше два пъти колкото алината и притискаше корема и гърдите й.
Емили са опита да се измъкне и изпищя. Фигурата се отдръпна назад и светна лампата. Златистата светлина разкри прошарената коса на господин Роланд. Естествено, че Емили не се намираше в къщата на семейство Дилорентис — все още беше у Клоуи; гледаха Грейс.
— Събуди се, сънливке — каза господин Роланд. Усмивката му напомняше ухилената уста на тиквен фенер за Хелоуин, щърбава и пакостлива.
Емили се сви на дивана.
— Какво си мислите, че правите?
— Просто те събуждам. — Той отново се наведе към нея.
Емили се отдръпна назад.
— Спри!
Господин Роланд свъси вежди и погледна към стълбището.
— Ш-ш-шт. Жена ми е горе.
Емили погледна към другия край на стаята. Горе беше не само госпожа Роланд, а и Клоуи. Тя грабна якето си от облегалката на стола и излетя от къщата, без дори да се спира, за да завърже обувките си.
— Емили, почакай! — подвикна й тихичко господин Роланд. — Възнаграждението ти!
Но тя не се върна.
Навън цареше мъртвешко спокойствие, въздухът пукаше от студ. Емили забърза към колата си, седна зад волана и задиша тежко. Това е само сън, не спираше да си повтаря на ум. После погледна към улицата. Ако през следващите десет секунди от там мине кола, значи е било само сън. Но вече минаваше полунощ и не се появи никаква кола.
Бийп.
Телефонът на Емили, който стоеше в джоба й, светна. Предпазният колан се втвърди в ръцете й. Ами ако беше Клоуи? Ами ако ги беше видяла? Тя извади телефона. Оказа се още по-лошо: есемес от непознат номер. Тя отвори съобщението с треперещи ръце.
Непослушно момиче такова! Просто обожаваш да си лоша, нали, Убиец?
Целувки.