Диви кинозвезди

Онези мои читатели, които като мен вече се клатушкат към възрастта на немощта, сигурно не са забравили Джуди Гарланд във филма Магьосникът от Оз. Навярно ще си спомнят как се изви ураган, вдигна нейната къщичка и я понесе над дъгата, а после я приземи с трясък и всичко утихна. До този момент филмът беше черно-бял. Но щом Джуди Гарланд плахо открехна вратата, се откри чудна гледка в най-ярки багри на „Техниколор“. Пристигането в Умфолози има почти същия ефект. По време на нашето пътуване бяхме наблюдавали пейзаж, създаден и осквернен от човешка ръка, но нямахме пълна представа за пораженията, които нашият събрат е нанесъл на природата. Не действаше контрастът на „Техниколор“. Стъписах се от изненада пред оградата на това кътче от истинска Африка, макар че съм сравнително добре запознат с проблемите по опазване на природата. Изведнъж разбирате, че след като преминете през нещо като пустиня, дело на човешка ръка, стигате до оазис, но зад решетки.

Влезете ли в парка, чувствате не само рязката промяна по отношение на растителността. Пейзажът изведнъж се раздвижи от разни животни. Зебри, контешки раирани като викториански франтове, леко препускаха покрай нашия автомобил и игриво подмятаха копитата си. До тях подскачаха антилопи гну — кафяви, на тъмни резки и със странно извити рога, които сякаш се взират във вас през очила. Те са изумително подвижни в сравнение с тромавите зебри. Едно стадо бягащи гнута прилича на балетен състав. Животните извиват тела, отскачат нагоре, правят скокове напред, за миг фактически се изправят на глава и в следващия летят във въздуха със сложен пирует. Галопиращите из храсталаците зебри и гнута нарушиха спокойствието на ята виолетово червеникави скорци и на птици абисински носорози с извит клюн и алени обички, които крачеха невъзмутимо като войници на пост и ни гледаха с огромни сантиментални очи, притваряйки дълги еротични мигли. След около километър и половина се появи представител на най-важните обитатели на парка бял африкански носорог. Тези грамадни величествени животни (най-големите земни бозайници след слона) преди време бяха почти на изчезване. За щастие в последния час се взеха мерки за закрила на допотопните гиганти и днес в Умфолози и други райони на Африка техният брой расте. Между дърветата тържествено се движеше огромен мъжки носорог със сто и двадесет сантиметров рог, извит като сърп над муцуната. На гърба му, сякаш украшения на камина, бяха кацнали няколко птички. Масивните крака бръскаха тревата, плашеха скакалци и други насекоми, а птичките излитаха от подвижната си „площадка“, улавяха някакво насекомо и се връщаха да си похапнат върху гърба на носорога. Спряхме колата на десетина метра от него. Той също спря и ни изгледа спокойно. После въздъхна дълбоко, пресече пред нас и изчезна в акациите.