Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Имате ли някакви кандидати? — попита Ланкастър.
— Само един — отвърна Габриел, — но се боя, че той не е на разположение.
— Защо?
— Защото трябва да хване самолета.
— Кога е следващият полет до „Бен Гурион“?
— В осем сутринта.
— Тогава, предполагам, няма нищо лошо, ако той остане още малко, нали?
Алон се поколеба.
— Не, господин премиер. Предполагам, че няма.
До това време вече минаваше десет часът. Алон нямаше желание да прекара следващите два часа, затворен с политик, чиято кариера бе напът да се срине, така че слезе до кухнята на долния етаж за малък набег в премиерския хладилник. Нощната готвачка — пълничка петдесетгодишна жена с лице на херувим, направи едно плато със сандвичи и чайник с чай, след това загледа изучаващо Габриел, докато той ядеше, сякаш се боеше да не остане гладен. Тя знаеше, че не трябва да пита за характера на посещението му. Малко хора идваха късно през нощта на Номер 10, облечени в дрехи, купени от универсален магазин в Марсилия.
В единайсет часа Греъм Сиймор слезе долу, изглеждаше мрачен и много уморен. Той отказа предложената му от готвачката храна и след това се зае да дояде сандвича с яйце и копър на Алон. После двамата излязоха да се разходят в градината. Там цареше тишина, нарушавана от време на време от пращенето на полицейска радиостанция и прилива на трафика по мокрия Хорс Гардс Роуд. Сиймор извади пакет цигари от джоба на палтото си и запали унило една.
— Не знаех, че пушиш — каза Габриел.
— Хелън ме накара да ги откажа преди години. Аз се опитах да я накарам да спре да готви, но тя отказа.
— Тя ми изглежда добър посредник. Може би трябва да я оставим да води преговорите с Пол.
— Той няма да има никакъв шанс. — Сиймор издуха дима към беззвездното небе и се загледа след него, докато той бавно се разнесе над стената. — Знаеш ли, възможно е да грешиш. Може пък всичко да мине гладко и Маделин да се прибере до утре вечер.
— Възможно е също така Великобритания един ден да си върне контрола над американските колонии — рече Габриел. — Възможно е, но е малко вероятно.
— Десет милиона евро са много пари.
— Плащането на парите е най-лесната част. А връщането на заложника жив е съвсем друго нещо. Човекът, който ще занесе парите, трябва да е опитен професионалист. И той трябва да е готов да прекрати преговорите, ако мисли, че похитителите се опитват да го измамят. — Габриел замълча, после добави: — Това не е работа за хора със слаби нерви.
— Има ли някаква вероятност да разгледаш възможността ти да го направиш?
— При тези обстоятелства — отвърна Алон, — никаква.
— Длъжен бях да попитам.
— Кой ти го подшушна?
— Ти кой мислиш?
— Ланкастър?
— Всъщност беше Джеръми Фалън. Направил си му силно впечатление.
— Впечатлението не е достатъчно, за да го накарам да ме послуша.
— Той е отчаян.
— Точно затова не трябва да припарва близо до онзи телефон.
Сиймор пусна фаса си върху мократа трева и го смачка с обувката си, после поведе Алон обратно към къщата и към Белия салон. Там нищо не се беше променило. Единият мъж крачеше напред-назад по килима, другият гледаше вцепенено през прозореца, а третият отчаяно се опитваше да изглежда спокоен и владеещ положението — дори когато нямаше как това да стане. Телефонът все още лежеше на части върху масичката за кафе. Габриел постави батерията и симкартата и включи захранването. После седна на дивана срещу Джонатан Ланкастър и зачака той да звънне.
Обаждането дойде точно в полунощ. Фалън бе увеличил звука до нивото на локомотивна свирка и бе включил функцията за вибрации, така че телефонът затанцува по повърхността на масичката, сякаш бе разтърсен от леко локално земетресение. Джеръми веднага посегна към него, но Габриел хвана ръката му и я задържа в продължение на десет мъчителни секунди, преди най-накрая да я пусне. Фалън грабна телефона и бързо го вдигна до ухото си. След това, вперил очи в Ланкастър, каза:
— Съгласен съм с вашите условия.
Алон се възхити на избора му на думи. Обаждането със сигурност бе записано от Центъра за правителствени комуникации — подслушвателната служба на Великобритания, и щеше да бъде съхранено завинаги в неговата база данни.
През следващите четиридесет и пет секунди Фалън мълча. За сметка на това, с все така вперен в Ланкастър поглед, той извади автоматична писалка от джоба на сакото си и надраска няколко нечетливи думи върху един бележник. Габриел чуваше звука на машинния глас — тънък, безжизнен и натъртващ всички неправилни думи, — който се процеждаше от слушалката.