Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Синът ми е на четири години, казва се Барух, като баща ни. Барух Мендел – продължи разказа си Самуел, седнал до Алма на задната седалка на колата.
– Ти ожени ли се за Анат?
– Не. Опитваме се да живеем заедно, но не е лесно.
– От четири години знаеш за мен и досега не ти е хрумвало да дойдеш да ме видиш! – упрекна го Алма.
– За какво трябваше да те търся? Братът, когото ти помнеше, загина в самолетна катастрофа. Нищо не е останало от момчето, което отиде в Англия да става пилот. Знам историята, защото Анат непрекъснато я повтаря, но не я чувствам моя, това е куха, безсмислена приказка. Истината е, че не те помня, но съм сигурен, че си ми сестра, защото Анат не греши за тези неща.
– Аз пък си спомням, че имах брат, който си играеше с мен и свиреше на пиано, но ти не приличаш на него.
– Не сме се виждали с години и както вече ти казах, аз не съм същият.
– Защо реши да дойдеш сега?
– Не дойдох заради теб, тук съм на мисия, но не мога да говоря за това. Използвах пътуването, за да се отбия в Бостън, защото Анат смята, че Барух има нужда от леля. Бащата на Анат почина преди два месеца. С изключение на теб, не е останал никой друг нито от нейното, нито от моето семейство. Не се опитвам да ти налагам каквото и да било, Алма, искам само да знаеш, че съм жив и че имаш племенник. Анат ти изпраща това – добави.
Той ѝ подаде цветна снимка на момченцето е неговите родители. Анат Ракоци беше седнала, със сина си в скута: много слаба, безцветна жена, с кръгли очила. Самуел беше до тях, също седнал, със скръстени пред гърдите ръце. Детето имаше решителните черти и къдравата тъмна коса на баща си. На гърба на снимката Самуел бе записал някакъв адрес в Тел Авив.
– Ела да ни видиш, Алма, за да се запознаеш с Барух – каза ѝ той на сбогуване, след като взе дрехите ѝ от пералнята и я закара до жилището ѝ.
МЕЧЪТ НА СЕМЕЙСТВО ФУКУДА
Агонията му се проточи няколко седмици. С проядени от рака дробове, дишайки с хриптене като риба на сухо, Такао Фукуда умираше мъчително. Той едва говореше и беше толкова изнемощял, че опитите му да общува с писане се оказваха напразни, защото подутите му и треперещи ръце не можеха да очертаят тънките японски букви. Отказваше да яде и при най-леко невнимание от страна на роднините или сестрите изтръгваше хранителната сонда. Скоро потъна в тежък сопор, но Ичимей, който се редуваше с майка си и сестра си, за да са до него в болницата, знаеше, че е в съзнание и се мъчи. Наместваше възглавниците, за да го поддържа полуизправен, попиваше потта му, мажеше с лосион олющената му кожа, слагаше парченца лед върху езика му, говореше му за растения и градини. В един от тези мигове на близост той забеляза, че устните на баща му мърдат непрекъснато и учленяват нещо, което напомняше името на марка цигари, но мисълта, че в това състояние все още иска да пуши, изглеждаше толкова абсурдна, че Ичимей я отхвърли. Цял следобед се опитва да отгатне какво иска да му каже Такао. "Кеми Морита? Това ли казваш, тате? Искаш да я видиш, така ли?", попита го той накрая. Такао кимна с малкото енергия, която му бе останала. Това беше духовната учителка по оомото, славеща се със способността си да разговаря е духовете, която Ичимей познаваше от честите ѝ посещения в малките общности, изповядващи същата религия.
– Татко иска да повикаме Кеми Морита – каза Ичимей на Мегуми.
– Тя живее в Лос Анджелис, Ичимей.