Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
Утрото беше топло и безветрено, повърхността на езерото лъщеше като стъкло и отразяваше отвъдния бряг и безоблачното небе. За едно последно плаване с платноходка преди да тръгнат и дума не можеше да става в такова безветрие. Вместо да увеси нос, Корделия енергично се зае да организира разходка с чудатото прозрачно кану, което ѝ бе направило толкова силно впечатление предния ден. Риков и Пени им помогнаха да го свалят от дървените магарета — кануто се оказа неочаквано леко — и да го пренесат до водата. Докато Риков му подаваше греблото, Джоул се опита да отгатне какво мисли гвардеецът за този обрат в живота на своята вдовстваща васална господарка, но по лицето му не се четеше нищо, както можеше да се очаква. От друга страна, не беше изключено безизразната му физиономия да означава нещо сама по себе си — ако наистина одобряваше, сигурно би се усмихнал. Не би било нещо невиждано да се усмихне. Говореше се, че го правел от време на време. Ако пък сериозно не одобряваше, несъмнено би измислил някакъв претекст да ги прекъсне или да се намеси. Риков… е, Риков беше подчинен на Корделия, а не негов. Тя щеше да знае как да подходи.
Корделия се настани при кърмата, място, което ѝ осигуряваше най-добрата гледка през прозрачния корпус и ѝ позволяваше да избира маршрута им с кормилния лост на кануто. Насочи го наляво покрай брега към тихите води в тази част на езерото. Джоул зяпаше бавно изнизващия се бряг, вдигнал лице към целувката на слънцето. Самотно шестокрако с червена козина беше слязло на водопой; усети ги, вдигна безвратата си глава и ги зяпна с четирите си немигащи очи. Тракна няколко пъти с триъгълната си човка и хукна към храстите. В плиткия край на езерото чудато оцветените водни растения се извиваха със съскане покрай корпуса на кануто. Малките радиали бяха излезли, носеха се над повърхността в облаци от дъгоцветни мехури като конфети на рожден ден.
— О, трябва да видиш всичко това — каза Корделия след проточилото се мълчание. — Обърни се и погледни.
Джоул прибра греблото, хвана се за бордовете на кануто и се обърна с цялата предпазливост на облечен човек, който не иска разходката с лодка да се превърне в предобедно къпане. Но кануто беше с широка основа и доста стабилно. Той погледна през дъното, после се смъкна на колене, за да види по-отблизо. А после буквално залепи лице за прозрачната пластмаса.
Чувстваше се като птица, която гледа през листака на непозната гора. Преброи три… не, шест, даже осем различни малки създания, които се движеха в сянката на растителността. Имаше и други форми, не само кръглите шестокраки модели, които обитаваха сушата, а цветовете им… бяха забележителни — нюанси на червеното и синьото, на сребристото и оранжевото, на райета, на точки, на триъгълници. Един сравнително голям овоид се плъзна покрай кануто, свърна рязко към… закуската си?… която избяга сред златен проблясък и облаче бронзов дим. Джоул се разсмя, колкото от изненада, толкова и от чиста радост.
— Какви са всички тези неща? Как се казват? — И защо ги виждаше за пръв път, макар да бе плавал по това езеро редовно?
— Не знам. Възможно е повечето още да си нямат имена. Не разполагаме с достатъчно хора, които да се занимават с класификацията на местните видове. Минаха повече от четиридесет години, а тази планета все още пази тайните си от нас. Малкото ни биолози се занимават с екологична оценка на бъдещите заселнически терени. С оценка на биологичните рискове и опасности. И понякога ги намират. Макар че първите заселници най-често провеждат собствено проучване, по бързата процедура. — Корделия въздъхна по вицекралски.
Джоул се ухили, все така загледан през прозрачното дъно.
— Все едно гледам през някакво вълшебно огледало от детска книжка. Сякаш долу има един различен, таен Сергияр! За който никой не подозира!
— Мда. — Гласът ѝ прозвуча топло; радваше се на неговата радост.
След малко, все така вперил поглед в подводния свят, Джоул размаха ръка.
— Завърти малко. Да видим още.
— Слушам, адмирале.
Корделия загреба бавно със своето гребло и още дивни гледки се появиха пред погледа му. Един скатагатор — малък, не по-дълъг от ръката му — притича точно под него, толкова близо, че Джоул би могъл да го докосне, ако освен прозрачен корпусът беше и нематериален. Създанието ръчна любопитно дъното на кануто, после си тръгна. Озоваха се над каменисто легло съвсем близо до брега, където формите и цветовете на обитателите се смениха отново, после навътре над подводната гора и накрая над едно по-дълбоко място, където светлината потъваше в загадки.