Джентълмен Джоул и Червената кралица

Рик се бе появил за пръв път в Дом Воркосиган, столичната резиденция на семейството, по средата на Араловия мандат като министър-председател, по време, когато Оливър вече бе заел своето място в живота на графа. Тогавашният командир на домашните гвардейци го беше инструктирал дискретно за специалната охранителна схема, наложена от тристранния брак на господарите — дори по онова време Корделия гледаше на Оливър като на свой съсъпруг във всичко освен по име, макар че нито тя, нито Арал използваха този бетански термин. Какъвто и старобараярски шок да бе изпитал Риков при това разкритие, скрил го беше отлично, пред нея поне, и бързо успя да се впише в домакинството. По онова време всички те имаха много по-сериозни тревоги.

— Колкото до миналия уикенд — подхвана отново Риков, после замълча, — мога ли да говоря свободно, милейди?

— Ще се изненадам, ако се окаже, че си говорил по друг начин през тези двайсет години, Рик — каза тя, но все пак кимна утвърдително.

— На пръв поглед не е моя работа, само дето е. Поне що се отнася до външния облик на ситуацията.

Тя си пое дълбоко дъх и призова търпението си.

— Разбирам.

— Събитието еднократно ли е, или се очаква продължение? Подновяване на предишното… ъъ, на предишната система?

Не беше съвсем същият въпрос, който ѝ беше поставил Оливър, но обезпокоително приличаше на него. „Бараярци.“

— Не е еднократно, струва ми се. Колкото до онова за предишната система… Едва ли може да се нарече система, когато цялата конспирация се свежда до един-единствен гвардеец. Това улеснява ли те, или те затруднява?

— Не знам какво да мисля, милейди. Казвате, че не е еднократно, че се очаква продължение, но накъде? И каква е крайната дестинация?

— На този въпрос не мога да ти отговоря, засега поне. — След кратък размисъл добави: — Няма да е още една женитба в бараярски стил обаче. Просто не мога да… което няма нищо общо с Оливър, държа да отбележа… просто… не.

Той кимна отсечено, в знак че разбира.

— Виж, не е като Оливър да е… знам ли. Не е като да се закачам с градинарчето или, или със сетагандански шпионин или нещо такова. Оливър е лоялен бараярски офицер с много висок чин, мой близък и верен приятел вече двайсет и три години. Дори старите матрони от Периода на изолацията биха го нарекли „приемлива връзка“.

— Джентълмен Джоул, така го наричат войниците.

Корделия се засмя.

— Сериозно? Е, и аз съм го чувала да казва неща от сорта на: „Никога не започвай война на коктейлно парти случайно.“ Лейди Алис несъмнено би се съгласила.

— Макар че е от пролетарски произход.

— Същото важи и за мен.

Риков килна глава в жест, който казваше: „Не мога да отхвърля с лека ръка фактите, но…“