Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
След малко добави:
— Защо не искаш да разгласим връзката си? Какво те притеснява? Въпрос на навик?
— На безопасност.
— Тоест на навик. Ако вместо това анализираш ситуацията от гледната точка на здравия разум — за разнообразие, — ще видиш, че връзката между двете неща е правопропорционална — колкото си по-открит, толкова по-малък е рискът. Никой не може да те изнудва или да превърне в скандал нещо, което не се пази в тайна.
Според него Корделия подценяваше изобретателността на хората, които са решени да ти навредят. Както и степента, до която самата тя може да се превърне в мишена. Но пък когато си прекарал десетилетия от живота си рамо до рамо с Арал, неизбежно губиш реална представа за собствената си неуязвимост.
Веждите ѝ се смъкнаха.
— Освен ако това не е твоят заобиколен начин да намекнеш, че случилото се не бива да има продължение? Какво, уплаши ли се?
— Не! — възкликна той, обзет от внезапна паника.
— Е, и аз така си помислих, но все пак… — усмихна му се тя. Джоул се сви смутен. — Та на първоначалния ти въпрос… Хайде и двамата да си отваряме очите за някаква обща възможност през следващата седмица, а аз обещавам да не се катеря по покрива на двореца и да крещя на цял Карийнбург, че адмирал Джоул е страхотен в леглото.
— Благодаря — каза хладно той. — Така де…
— А междувременно поемам ангажимента да бъда отегчително дискретна, докато не решим какво ще правим по въпроса.
— Не казвам, че не си права — възрази той сърдито. — Просто…
— Ти трябва време да свикнеш с мисълта. Знам, любими — въздъхна тя. — Знам.
Карийнбург вече се виждаше на хоризонта, твърде скоро, уви. По-късно през седмицата може и да си откраднеха някоя минутка за разговор, но не и за целувки. Той я придърпа към себе си и докато предградията се нижеха под тях, двамата оползотвориха изтичащото време.
Въздушната кола на вицекралицата го остави пред административната сграда в базата. Джоул се постара да измине разстоянието до входа с деловата крачка на човек, който току-що се връща от ползотворна и неотложна среща по работа със своята шефка. Все едно няма търпение да включи комтаблото си и да се посвети на поредната порция служебни задължения, сляп за въздушната кола, която излиташе, отнасяйки със себе си най-смелите му мечти.
Първият приоритет на Корделия, след като кацна в двореца, беше да вземе душ, но след това натрупалата се работа ангажира вниманието ѝ до вечерта. Само тя ли на цялата планета си беше взела почивка за уикенда? Задачите ѝ нямаха край, затова нареди да ѝ донесат сандвичи в кабинета. Донесе ги не Фрида, а Рик. Сервира чиниите и чая с обичайната си военна прецизност, после отстъпи назад и се изкашля по онзи исторически изпитан начин, който означаваше само едно: „Каня се да ви кажа нещо, което няма да ви хареса.“
— Да, Рик? — подкани го Корделия и отхапа решително от първия сандвич.
— Моля да ми простите, милейди, но сметнах, че е редно да ви уведомя. Лейтенантът на охранителния ви екип от ИмпСи е подал официално оплакване до своя шеф, в което се казва, че уменията на адмирал Джоул в осигуряването на лична охрана са недостатъчни и остарели и той не би могъл да замести екипа му в осигуряването на безопасен периметър.
— Малката гнида! — избълва Корделия заедно с няколко трохи хляб. Събра ги и ги върна в чинията, докато сдъвче казаното. Малкият екип на дворцовата охрана, изпратен от ИмпСи и пристигнал с вълнуващата мисъл, че ще охранява вицекралицата на Сергияр, с разочарование откриваше, че задълженията му не включват нищо вълнуващо и спокойно биха могли да бъдат поети от всяка частна охранителна фирма, само че по-евтино. Старшите офицери от сергиярската ИмпСи бяха заети със съседите — Сетаганда, Ескобар и транзитно преминаващите чужди кораби, — с орбиталната станция и сигурността на точката за скок, все неща, които ги препращаха към Оливър. Който, понеже беше продукт на Саймън Илян и неговата стара школа, ръководеше всичко това с обичайната си безстрастна ефективност и рядко безпокоеше Корделия с каквото и да било извън лаконичните си доклади.
— Категорично не съм съгласна — каза накрая тя, след като прокара хапката с глътка чай. — И съм много ядосана. Оливър и неговите умения го превърнаха в последната защита на Арал още когато онова хлапе е ходело право под масата! — Издаде напред долната си устна. — А и ти също беше с нас, значи попадаш под същия знаменател. И ти ли си включен в онова писмено… твърдение?