Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Как смееш!

— Добре де, сношаване, ако държиш да сме по-учтиви. А и не планирах да съчинявам изявление за пресата все пак.

— Отдъхнах си.

Тя го сръчка в ребрата, къде на шега, къде сериозно.

— Просто се опитвам да намеря думи, с които да опиша случващото се — възрази той. Тоест думи извън частните определения като „прекрасно“ и „удивително“, които касаеха само тях двамата.

— Пак падаш в капана на любимите си категории? Повечето категории са спорни, макар да е вярно, че хората ги харесват, защото категориите им вдъхват увереност.

— Една категория не можем да избегнем, Корделия. Категорията ниво на секретност и произхождащите от този въпрос усложнения, както политически, така и свързани с личната охрана, ако щеш.

— О. — Тя се измъкна от прегръдката му и се намръщи, вперила празен поглед в тила на пилотиращия Риков, изкривен от двата звукоизолирани купола.

— Смятам да сложа край на това — каза тя след миг. — Преди беше оправдано, признавам. Вече не е. Отдадох четиридесет и три години на Бараяр и не искам компенсация, но следващите четиридесет и три години са си мои. За годините след тях може и да се споразумеем.

— Ти винаги ще бъдеш обществена фигура, Корделия, искаш или не.

Тя размаха решително юмрук.

— Не, ще избягам. Скоро ще ме забравят. — Отпусна се отново назад. — Но ако настояваш да го направим по бараярски, може да кажем на хората, че съм ти любовница.

Той изсумтя.

— Да ме обесят ли искаш? Ще прощаваш, че цитирам племенника ти Иван, но това просто не е редно.

Тя вирна замислено брадичка.

— Няма да сме първите. Помисли си за Алис и Саймън. Години наред просто работеха заедно, а после Саймън се премести при Алис и двамата се държаха така, сякаш цял живот са били любовници. Преходът беше удивително гладък.

Лейди Алис Ворпатрил, отколешна приятелка на Корделия и дипломатическа домакиня на императора в продължение на почти три десетилетия, и Саймън Илян, шеф на Имперска сигурност за голяма част от същия период, се бяха събрали малко след пенсионирането на Илян по медицински причини.

— А дали пък не са били любовници и преди това? Интересен въпрос. — Или въпрос на тълкуване, макар и не чак „неограничено“. Джоул познаваше отлично и двамата, както във връзка с работата си за Арал във Ворбар Султана, така и от по-късно, когато двойката им гостува няколко пъти на Сергияр, а дори той не беше сигурен. Тази несигурност не беше реципрочна обаче — Саймън извън всяко съмнение бе знаел всичко за Джоул. „Преди.“ Оттогава всички бяха извървели дълъг път.

— Хм, да кажем, че са се ценели изключително високо за много дълъг период. Само че, уви, отношенията им преминаха на ниво достойно за пикантни клюки чак след като отпадна необходимостта Алис да се състезава за вниманието на Саймън с чипа в главата му и сигурността на трипланетна империя. Ако питаш мен, пропилели са сърцераздирателно количество потенциал за щастие, но… никой не ме пита. Поне сега изглеждат щастливи. — Усмихна се искрено, радваше се за старите си приятели. Техните стари приятели всъщност.