Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
Джоул се надигна и седна, мигаше като след транс и разсеяно се чудеше кога тилът му се е сдобил с онова специфично боцкащо усещане, което несъмнено щеше да придобие жизнерадостно червения цвят на слънчево изгаряне втора степен. Корделия се усмихваше със същата почуда и възхищение, които бяха изпълнили Джоул при вида на неочаквания подводен Сергияр, само че тя гледаше него.
— Какво? — каза той.
— Хареса ти.
— Ами… да. — Той разкърши рамене. — Само се чудя как не съм го видял преди, а не е като да не съм идвал на езерото.
— Идвал си само при вятър, когато водата е неспокойна и непрозрачна. И си избирал дълбоките места.
— Така е.
Тя погледна към напичащото слънце, после и към комуникатора на китката си.
— Май е време да се връщаме. Искаш ли да седнеш на кърмата?
— О, да.
Той легна по гръб и се плъзна напред, като внимаваше да е в точния център на дъното. Корделия се хвана за бордовете и мина предпазливо над него, като се наведе да го целуне пътьом.
— Няма как да стане в кану, предполагам — промърмори със съжаление.
— За тази цел и двамата трябва да сме доста по-млади — отвърна той.
— Ха. — Усмихна се на милиметри от устните му. Усмивката ѝ имаше вкус на… имаше страхотен вкус.
Когато и двамата се настаниха на местата си, Джоул загреба в копринената вода и насочи кануто назад към Хижата на Пени.
— Дали не мога и аз да си купя такова стъклено кану?
Корделия погледна през рамо и също загреба. Стегнатите ѝ мускули се движеха гладко под все още свежата кожа.
— Трябва да питаш Пени. Или доведения му син. Нови Хасадар, нали така каза?
— А, да.
— Сигурно би могъл да си поръчаш платноходка с прозрачен корпус и така ще имаш и от двата вида лодки едновременно.
— Хм. Защо не. Макар че понякога многофункционалните неща не стават за нищо. Зависи каква е основната ти цел.
— И откога основната ти цел в близост до езеро не е свързана с ветроходството?
„Отпреди половин час?“ Тази мисъл беше… твърде нова, за да я анализира обстойно, иначе току-виж се спукала като сапунените мехури, на които приличаха, но не бяха, радиалите.
— Няма значение всъщност, докато не намеря повече време.
— Това, уви, е вярно.
„Време, да.“ А те бяха разтеглили своето до лимита, вероятно и отвъд. „Вдигай гащите, Пепеляшке, балът свърши… засега.“ Синхронизираха загребванията си и поеха по пряк път през средата на езерото към далечния кей.
Джоул много бързо си уреди сметките с Пени, като добави щедър бонус за удължения престой и — негласно — за дискретността, при което бившият сержант поклати глава с широка усмивка и го покани да дойде пак с гостите си. Джоул и Корделия се настаниха в задното отделение на въздушната кола и лепнаха лица за купола да хвърлят един последен поглед на езерото Серена, което бързо изчезна зад тях.
Джоул се премести по-близо до Корделия, преметна ръка през раменете ѝ и тя се сгуши в него. Слънцето беше поопърлило и нея, страните и носът ѝ розовееха. И двамата бяха с дрехите си от вчера, омачкани и мърляви след два дни разнообразни летовнически занимания и без друга възможност да се измият, освен с каната и легена в импровизираната външна баня на Пени, но миризмата беше приятна, миризма на пикник и чист въздух.
— Кога пак ще се срещнем ние двамцата? — попита закачливо Джоул.
Корделия примигна.
— Мисля, че в графика ми за тази седмица има две заседания на комисии, но ти едва ли имаш предвид тях.
— Ние двамцата, а не ние десетимата, да.
Корделия се усмихна.
— Няма да е скоро, освен ако не решим да спретнем представление за хората.
— Което би било лоша идея, да — кимна Джоул, после усмивката му изчезна, прогонена от друга мисъл. — Как ще, хм… по-добре да се уточним отсега. Как искаш да го изиграем това нещо, публично имам предвид?
— Това ново нещо? Ново старо нещо?
— Ново нещо. — Макар че за нищо на света не би зачеркнал старото. Мислите му се хлъзнаха настрани по своя воля. — Ти… още ли пазиш онази стара колекция от бетански сексиграчки? — Е, не всичките бяха бетански, но етикетът се беше лепнал — за краткост, а и някак прехвърляше топката в нейното поле.