Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Какво?

Той остави решително чашата си на голия плот. После стана, заобиколи масата, хвана брадичката ѝ, повдигна лицето ѝ нагоре и се наведе да я целуне.

Корделия измуча нещо нечленоразделно и се ококори. От това разстояние лицето му беше размазано и раздвоено; миг по-късно устните му попаднаха в целта, а сините му очи се затвориха. Тя разтвори устни и също затвори очи. Устата му имаше вкус на слънце, на дъжд, на чай и на Оливър. Страхотен вкус…

Когато се отделиха, за да си поемат дъх след минута… или две… или три, той прошепна:

— Значи така Арал е заприщвал бетанските ти изблици.

— Няма да споря по това — прошепна Корделия на свой ред, на сантиметри от усмивката му, сетне последва минутка на прегрупиране, в резултат на което тя се озова в скута му, паянтовият стол заскърца под двойния товар, а двамата се сдобиха с по-добър ъгъл за проучвания, който да щади гърба му.

Още няколко… незнайно колко… минути по-късно леглото привлече погледа ѝ като магнит. Оливър също погледна натам.

— Хм, тук има легло, виждам — отбеляза Корделия.

— Аз също го виждам. Всъщност леглото беше първото нещо, което видях, когато влязохме. Защото един имперски офицер трябва винаги да е наблюдателен.

— То навярно е по-удобно от този стол. Който издава странни звуци. — Същото май можеше да се каже и за самата нея, помисли си Корделия. — Не е много широко обаче.

— Е, по-широко е от дъното на лодката.

— От кое?

— Няма значение…

Прехвърлянето на персонал между двата съда премина без злополуки, както можеше да се очаква под личното ръководство на Оливър. Старото легло също скърцаше, както се разбра щом седнаха на ръба му, но поне не поддаваше под тежестта им.

При следващата почивка за поемане на дъх Оливър се поколеба и каза:

— Боже, наистина ми липсва практика. Не трябва ли да има… знам ли, три срещи или нещо такова? В израз на уважение? Преди беше така. Но пък правилата се променят постоянно. Проклети хлапета.

Корделия примигна замаяно.

— Ами, посрещна ме на орбиталната станция. После приемът в градината на двореца. И вечерята в офицерската столова. С плаването днес даже стават четири. Да, спазили сме всички изисквания. Че и отгоре.

— О. Много си права. — Усмихна се до уши и отново скъси разстоянието.

— Освен това гувернантките ми от ИмпСи са на сто километра оттук, в Карийнбург. Колко често се случва това?

— Никога не пропускай — изръмжа Оливър и спусна бавно устни по шията ѝ — тактическа възможност.

— Дяволски си прав.

Но точно преди да сменят вертикалната ос с по-добрата хоризонтална, Корделия вдигна ръка и чукна по комуникатора на китката си. Оливър вдигна вежди, но тя само поклати глава.

— Риков? Воркосиган е. Пренасочвам всички входящи повиквания към твоя комуникатор. — Внесе нужните промени на малкия холографски дисплей. — Разбрано?

— Да, милейди — чу се изненаданият глас на гвардееца.

— Ако някой под степен „вулкан“ ме търси, кажи, че съм на съвещание с адмирал Джоул за, ами, за неопределен период. Никакви прекъсвания, моля те.