Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Ами, видях един успех и множество неуспешни стрелби, а през останалото време ти беше извън обсега ми, в космоса. Едва ли и по време на космическите си пътувания си бил моногамен, не е задължително поне.
— Ами, да, но… Не мисля, че съм претенциозен, но човек трябва да се съобразява със служебното си положение все пак. Особено след като станах капитан.
Да, със сигурност се съобразяваше с ограниченията на професионалната етика, такъв си беше. А и честите промени във флотските екипажи възпрепятстваха дългите връзки.
— Добре де… какво би искал да имаш?
Той се облегна назад и скръсти ръце. И каза през стиснати зъби:
— Воркосигани. Очевидно. Макар че подобен вкус е твърде ограничаващ, та еволюцията да се съобрази с него.
Корделия въздъхна. „И на мен Арал ми липсва ужасно.“
— Не мога да те виня за това. Но какво би искал, което можеш да го имаш? Или ти е трудно да кажеш?
— Оказва се изненадващо трудно да го изрека на глас, днес поне.
Тя махна с ръка.
— Добре, нека се опитаме да хванем дирите на проблема от другия край. Как си представяш своя идеален партньор? Или хайде да не е партньор, а тръпка, да речем. Мъж, предполагам? Възраст, физически тип, емоционална нагласа, нещо? Име, чин, сериен номер?… Тоест, това е критична за мисията информация, нали така.
Изглежда, бе казала нещо много забавно, поне ако се съдеше по физиономията му, но той не каза нищо, само поклати невярващо глава. Накрая все пак добави:
— Между другото… след Арал наистина вярвах, че си падам само по мъже, но истината е, че преди това съм имал и приятелки. Не много, но за една-две мислех, че може да се окажат жената на живота ми. Нещата, както знаеш, се развиха другояче. Имаше и един хермафродит. Забележителен човек, между другото, капитан Торн, но най-хубавото в онази забежка беше, че за цяла седмица спрях да се чудя в коя категория попадам. — Примигна и навъси чело, сякаш чак сега си даваше сметка за това.
— Мислиш ли, че наистина си бисексуален? Като Арал?
— Аз… това звучи по-логично, отколкото че имам изразена слабост към хермафродити. Не е като да съм потърсил други след онази седмица с Торн.
Тя пробва от друг ъгъл.
— Тогава… коя беше първата ти тръпка?
Той я погледна изненадано и се засмя.
— Първата ми тръпка?
— Спомена „изразена слабост“. Хората, които имат ясни предпочитания към единия или другия пол, предпочитания, които са дълбоко вплетени в психиката им, а не просто временни залитания, обикновено откриват корените им в детството, още преди пубертета.
Той се хвана на шега за косата, макар че още се смееше.
— Мили боже! Това се превръща в поредния бетански разговор, така ли? Макар че, откровено казано, онзи хермафродит беше сравнително поносим като за бетанец. Е, не спираше да задава крайно чудати въпроси за Бараяр и бараярците, от друга страна.
— Но аз искам да ти помогна, Оливър! Ако ми е по силите — добави тя, после вметна встрани от темата: — Макар че някой път трябва непременно да ми разкажеш с подробности за хермафродита.
— Просто обичаш пикантните клюки, признай си.
Тя се усмихна широко. Оливър наистина я познаваше добре.
— Да, но с толкова малко хора мога да си клюкарствам на воля.
— Ясно. — Той преглътна усмивката си, както и още глътка чай.
— Първата тръпка — напомни му решително тя.
— Като куче с обратна захапка си, да знаеш. Което не пуска. Кой да ти помни толкова назад във… — изведнъж затаи дъх и странно изражение мина по лицето му — времето.
— Казвай — подкани го тя и се облегна назад, предвкусвайки интересна история.
— Спомних си всъщност. Гадните номерца на паметта ни. Ти как се сети, че… Така. Още в началното училище, докато другите момчета в класа ми закачаха хубавото момиче на третия ред, аз постоянно страдах — използвам тази дума не случайно — от мъчителна несподелена любов към учителите си. — И добави тихо: — Боже, как не се сетих по-рано…
— А! — възкликна доволно Корделия. — Май разбирам! Имаш слабост към авторитетите, Оливър. Към хора на властови позиции. — „Нищо чудно, че си падна по Арал.“ — Това… обяснява много неща.
— На теб може и да обяснява.
— Учители или учителки?
— Ами… и от двата пола всъщност. Не се бях сещал от години. — И я погледна обвинително, сякаш вината беше нейна.
— Е, много предпочитания не са свързани линейно с пола, а го пресичат под прав ъгъл. Нали си даваш сметка, че има повече от три категории и повече от една ос при сексуалните предпочитания на хората? Мисля, че просто страдаш от недостиг на категории.