Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Намерил си някой подходящ? Това би било чудесно, Оливър. И нали знаеш, че не е необходимо да ми искаш позволение! — Позамисли се. — Колкото до Арал… Ако храниш глупаво чувство на вина по този въпрос, нека ти го кажа право в очите — Арал също би искал да намериш щастието. Винаги го е искал.

Сред многото тайни съмнения, които Героят на Бараяр ѝ бе споделял през годините, на нея и само на нея — защото след определена точка в историята хората просто не му позволяваха да слезе от проклетия пиедестал, който бяха издигнали под него, и да признае недопустимата човешка слабост, че изпитва съмнения, — беше и страхът му, че дългогодишната и интензивна връзка между двамата може би пречи на Оливър по някакъв начин, спъва го било в професионален, било в личен план. Че Арал го е отклонил от някаква по-благоприлична и по-добра съдба. Добре де, само по-добра. Почти всичко друго би било по-благоприлично според бараярските стандарти. „И не само според тях“ — призна неохотно тя. На бетанците не би им мигнало окото от сексуалния аспект, но дори те биха сметнали разликата във възрастта и в служебната йерархия за неприемлива. В началото самата тя се тревожеше доста заради това.

Оливър кимна за пореден път и в кимването му не се долавяше несъгласие. Добре, значи поне по тази точка нямаше нужда да му чете лекция. Но след това махна двусмислено с ръка, което показваше, че Корделия още не е познала какво го яде отвътре. Е, имаше и по-отегчителни начини да убиеш скуката, докато навън се лее проливен дъжд, от това да гадаеш какви чувства тормозят Оливър — какво, за бога, правеше бараярските мъже толкова, толкова, толкова… толкова бараярски на тази тема? — но щеше да е много по-лесно, ако той събереше смелост и говореше открито.

И така, какво се опитваше да ѝ каже? Че е хвърлил око на потенциална тръпка, но нещата не вървят добре? Как биха могли да не вървят добре? Освен ако не се беше заплеснал по някой особено труден, но пък той знаеше как да се оправя с особено трудните, от опит. Нищо не разбираше.

Тя се облегна назад, скръсти ръце на гърдите си, сви устни и го измери с поглед. Той вирна брадичка в несъзнателна реакция на това предизвикателство. Хубава брадичка.

— Сега ми хрумва да те питам, със закъснение… ти всъщност имаш ли някакъв опит в съблазняването?

Очите му се разшириха, после се присвиха.

— Естествено! Трудно мога да мина за асексуален, Корделия!

— Не това имах предвид! Ти май си най-неасексуалният човек, когото познавам. Което, несъмнено, е хвърлило в дълбоко недоумение мнозината, които напразно са ти правили мили очи през годините, бедните отхвърлени… надхвърлени. — Да, определено отхвърлени и надхвърлени. — Не, имах предвид… не питах дали умееш да сортираш хората, които се опитват да съблазнят теб. Това го можеш отлично, знам.

Той отвори възмутено уста. После я затвори. После стисна устни. Накрая каза несмело:

— Това е… алтернативна гледна точка. Допускам, че може да е изглеж… на теб така ли ти изглеждаше?