Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Само една група не докосвах.
С 41, а също и с 42 набор ни пристигнаха много гражданчета, най-вече от София. Писмата до тях — добре че повечето бяха писма — биха от особен род. Това можеше да се отгатне от отворените, особено от илюстрованите. Само един поглед — всички бяха любвеобилни и сладникави, някои благоуханни, дори миризливи. Чувствителността на нашите софиянчета би могла да бъде засегната. Но туй, което си позволявах, бе да запитам защо благоуханните се разредиха или спряха. Всички се смеят, и той самият. Няма да плаче я! Щом тя се е утешила, защо да не се утеши и той?
Тия четения ми дадоха втора възможност да проверя доколко нашият войник е истински войник. Оставям настрана болест на някого от близките или познатите, болест на добиче, домашни, роднински или семейни неприятности, разправии или нещастия — всичко се понася. Но ето един ден чета развълнуван развълнувано написаната карта на една млада селянка, която търси закрила от мъжа си… на фронта от кмета… в селото.
Да дам ли картата? Да я пратя ли с другите? Сам ли да я занеса? Да повикам ли Ивана?
Всичко трябва да стане, както обикновено. Всеки има право да си чете писмата насаме. А какво ще прави после, то е негова работа.
Отново при войниците. Ето го нашия. Просто да не го познаеш. Наоколо му се насъбрали, всеки му говори. Какво има? — Нищо!
Стягай се за път! Както първия, тъй и този войник отиде в отпуск веднага, без да чака дори и първата редовна смяна.
Много време отнемаха писмата от домашните, но само тия два случая възнаградиха и времето, и мен.
Тежкият живот на позицията — дневно бдение и дневна артилерия, нощно бдение и нощна работа, дневни аероплани и дневно укрепяване, нощни патрули и нощни схватки — изискваше силна храна. За съжаление храната… Хлябът бе напълно недостатъчен. Затова войниците често пишеха и често получаваха от дома си големи пити или големи хлябове. Извън това всеки земляк донасяше на земляците колети, защото знаеше, че утре същите другари ще донесат и нему. Това, което пристигаше, което се донасяше, не бе никакъв хляб, а камък, просто камък. Колко дни път с колет по пощата! Макар по-бързо, все пак колко дълъг път правеха всички от село до позицията!
Трябва да забележа, че не мога да си спомни нито един случай, при който писмото пристига, а колетът не пристига. Пощенската и колетната служба, която бе огромна, бе отлично уредена. Да не се забравя, че за разлика от мирно време тогава всички бяха грамотни и всякакви краснописци краснописаха, и то почти винаги с молив. Колко повече се усложняваше тая и без това сложна служба!
Колетите пристигаха. И това бе празник за получателя. Ще даде и на другия, ще яде по-сносно един-два дни и отново всичко свършено.
Имаше войници, които още вечерта изяждаха хляба, който им се полагаше за целия следващ ден. Какво да се прави? Наредих да им се разделя на три — само едната трета сега, другите две се пазят у взводните или помощник взводните им подофицери.
Ако през цялата война в ротата не се забеляза нито един дори опит за кражба — за това не би трябвало и да се говори, то се подразбира, но именно защото се подразбира, нищо не пречи да се каже — ето че войниците почнаха да се оплакват, че от хляба им липсва.
За да се тури край на това, взводният часовой нощем получаваше всички торбички. Но и тогава хлябът пак намаляваше.
Храната бе недостатъчна. Войниците ни обаче бяха съвестни: офицерите се хранеха със същата. И тук се изравняваха.
Но ако тези, които изяждаха предварително хляба, бяха излекувани, оставаха свободни тези, които получаваха домашен хляб. И щом се получеше колет, всеки от тях, научен вече от опита, бързаше да го освободи от съблазнени погледи.
Един ден в ротата се получи огромен колет. Войниците се струпаха и благославяха тая булка, която помислила, замесила и изпратила повече от пет кила хляб!
На другия ден срещам по окопа вчерашния щастливец. Ходи и залита. Като пиян. Никой не пиеше. Нямаше и какво да пие. А нашият ходи и залита. Какво има? Да не си болен? Иди в лазарета! А той си знае болката и греха. За да не му изчезне хлябът, плюс полагаемия му се един хляб, изял за един ден и петте кила от жената!
Последните месеци от войната имахме вече и войнишки бани. Най-после всеки можеше и да се измие, и да се освежи, и да се изкъпе.