Един от Първа дивизия (Спомени на участник)

Тежкият живот на позицията — дневно бдение и дневна артилерия, нощно бдение и нощна работа, дневни аероплани и дневно укрепяване, нощни патрули и нощни схватки — изискваше силна храна. За съжаление храната… Хлябът бе напълно недостатъчен. Затова войниците често пишеха и често получаваха от дома си големи пити или големи хлябове. Извън това всеки земляк донасяше на земляците колети, защото знаеше, че утре същите другари ще донесат и нему. Това, което пристигаше, което се донасяше, не бе никакъв хляб, а камък, просто камък. Колко дни път с колет по пощата! Макар по-бързо, все пак колко дълъг път правеха всички от село до позицията!

Трябва да забележа, че не мога да си спомни нито един случай, при който писмото пристига, а колетът не пристига. Пощенската и колетната служба, която бе огромна, бе отлично уредена. Да не се забравя, че за разлика от мирно време тогава всички бяха грамотни и всякакви краснописци краснописаха, и то почти винаги с молив. Колко повече се усложняваше тая и без това сложна служба!

Колетите пристигаха. И това бе празник за получателя. Ще даде и на другия, ще яде по-сносно един-два дни и отново всичко свършено.

Имаше войници, които още вечерта изяждаха хляба, който им се полагаше за целия следващ ден. Какво да се прави? Наредих да им се разделя на три — само едната трета сега, другите две се пазят у взводните или помощник взводните им подофицери.

Ако през цялата война в ротата не се забеляза нито един дори опит за кражба — за това не би трябвало и да се говори, то се подразбира, но именно защото се подразбира, нищо не пречи да се каже — ето че войниците почнаха да се оплакват, че от хляба им липсва.

За да се тури край на това, взводният часовой нощем получаваше всички торбички. Но и тогава хлябът пак намаляваше.

Храната бе недостатъчна. Войниците ни обаче бяха съвестни: офицерите се хранеха със същата. И тук се изравняваха.

Но ако тези, които изяждаха предварително хляба, бяха излекувани, оставаха свободни тези, които получаваха домашен хляб. И щом се получеше колет, всеки от тях, научен вече от опита, бързаше да го освободи от съблазнени погледи.

Един ден в ротата се получи огромен колет. Войниците се струпаха и благославяха тая булка, която помислила, замесила и изпратила повече от пет кила хляб!

На другия ден срещам по окопа вчерашния щастливец. Ходи и залита. Като пиян. Никой не пиеше. Нямаше и какво да пие. А нашият ходи и залита. Какво има? Да не си болен? Иди в лазарета! А той си знае болката и греха. За да не му изчезне хлябът, плюс полагаемия му се един хляб, изял за един ден и петте кила от жената!