Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Редекер наистина работеше над своето решение на проблема с живите мъртъвци. С какво друго да се занимава в уединеното си убежище? И то най-вече като упражнение за ума, понеже не вярваше, че някой изобщо ще оцелее, за да го прочете. Както самият Пол ми обясни впоследствие, „защото думите съществуват само за да различаваме едно нещо от друго“, а до въпросния момент не съществуваше никакъв подобен план. За пореден път Редекер доказа, че взима под внимание всички фактори — не само стратегическата ситуация в страната, но и психологията, поведението и „нападателната доктрина“ на живите мъртъвци. Знам, че сега „Планът Редекер“ може да се намери във всички библиотеки по света, ала аз ще се спра на ключовите му моменти.
Първо, спасението на всички е невъзможно. Просто епидемията вече бе достигнала твърде големи мащаби. Въоръжените сили бяха така отслабени, че изобщо не бяха в състояние да изолират заплахата. На всичкото отгоре бяха разпръснати по цялата територия на страната и с всеки следващ ден щяха тепърва да отслабват още повече. Налагаше се армията да се консолидира и да бъде дислоцирана в специална „зона за сигурност“, която да бъде защитена от естествени препятствия от сорта на планини, реки или дори море (защо пък не?). След като веднъж биват концентрирани в тази зона, военните сили би следвало да се заемат с унищожаването на заразата в границите й, а после — да използват останалите им ресурси, за да защитят въпросния периметър от по-нататъшни нападения на живи мъртъвци. Това беше първата част от плана и тя звучеше съвсем логично и разумно; като всяко друго тактическо военно отстъпление.
Във втората част ставаше дума за евакуация на цивилните и едва ли някой друг, освен Редекер, би могъл да измисли подобно нещо. Според него в зоната за сигурност би могло да бъде евакуирана само неголяма част от гражданското население. Хората, които щели да бъдат спасени, трябвало не само да работят за постепенното възстановяване на икономиката, но и за да съхранят легитимността и стабилността на правителството, както и да докажат на жителите на зоната, че ръководството „се грижи за тях“ Имаше и друга причина за тази частична евакуация — наистина логична, но и зловеща причина, която, както мнозина смятат, ще осигури на Редекер най-високия пиедестал в пантеона на Ада. Изоставените извън обособените зони за сигурност щели да служат като „човешка примамка“, която да отвлича вниманието на живите мъртъвци от войсковите части, изтеглящи се към някоя от зоните. Редекер твърдеше, че тези изолирани, незаразени бежанци трябва да бъдат подпомагани, добре защитавани и да им се осигуряват всички необходими за оцеляването им ресурси; а редиците им периодично да бъдат попълвани, за да може ордите на зомбитата да стоят наблизо, знаейки, че там има храна. Виждате ли за какъв зъл гений става въпрос? Да държиш насила хората на дадено място, само защото „всяко едно зомби, обсаждащо онези оцелели, означава минус едно зомби, щурмуващо нашата отбрана.“ В този момент агентът африканер изгледал Редекер, прекръстил се и казал:
— Бог да ти е на помощ, човече.
А друг добавил:
— Бог да е на помощ на всички нас!
Това всъщност бил чернокожият, който, както се оказа впоследствие, ръководил операцията.
А сега да се махаме оттук! — бяха последните му думи в хижата. Няколко минути по-късно хеликоптерът им вече летеше към Кимбърли — същата подземна база, където Редекер бе работел върху своя „Ориндж’84“. Поканиха Пол на заседанието на президентския кабинет по оцеляване, където целият му доклад бе прочетен на глас. Да можехте да чуете каква врява се вдигна само! А най-гръмко от всички крещеше министърът на отбраната. Той беше зулус и имаше вид на свиреп човек, който по-скоро би излязъл да се бие на улицата, вместо да се крие в бункер под земята.
Вицепрезидентът беше най-загрижен за връзките с обществеността. Страх го беше да си представи какво ще се случи със задника му, ако известията за този план достигнат до населението на страната.
Що се отнася до самия президент, той сякаш се чувстваше лично засегнат от Редекер. Държавният глава сграбчи за ревера министъра на държавната сигурност и поиска да узнае защо, по дяволите, са му докарали този безумен военен престъпник, този апологет на апартейда.
В отговор министърът измънка, че не може да разбере защо президентът е толкова разстроен, при положение че той самият им бил наредил да открият Пол Редекер.
Президентът вдигна ръце към небето и закрещя, че никога не бил давал подобна заповед. В същия миг някъде от дъното на залата се чу тих глас, който спокойно изрече: