Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Безстрастен. Твърде прозаична дума за една от най-противоречивите фигури в историята. Някои го смятат за спасител, други — за чудовище, но ако се бяхте срещали лично с Пол Редекер, ако бяхте обсъждали възгледите му или — нещо още по-важно — бяхте разговаряли за възможното решение на проблемите, които тази чума донесе на света, то навярно единствената дума, с която бихте описали впечатлението си от този човек, би била именно „безстрастен“.

Пол винаги е вярвал — добре де, невинаги, но поне в зрялата си възраст, — че единственият фундаментален недостатък на хората са емоциите. Обичаше да казва, че сърцето съществува само за изпомпване на кръв към мозъка, а всичко останало си е загуба на време и енергия. Още навремето правителството на апартейда бе привлечено от университетските му трудове, където той предлагаше алтернативни „решения“ на историческите и социалните проблеми. Мнозина психобиографи са се опитвали да заклеймят Редекер като расист, но — както самият той твърди: „Расизмът е достоен за съжаление страничен продукт на ирационалната емоционалност“ Други се мъчеха да докажат, че за да мрази един расист дадена група от хора, то той непременно трябва да обича друга. А Пол смяташе и любовта, и омразата за неуместни. Считаше ги за „недостатъци на човешката природа“ и — отново ще го цитирам: „представете си какво бихме постигнали, ако човешката раса би захвърлила оковите на своята човечност.“ Трябва ли да си някакво зло чудовище, за да родиш подобна мисъл? Да, имаше мнозина, които го възприемаха именно по този начин, ала други — особено онази малка група в самото сърце на властта в Претория — го считаха за „безценен източник на освободен от задръжки и догми интелект.“

Да се върнем в началото на осемдесетте — критично време за правителството на апартейда. Страната лежеше върху легло с гвоздеи. Представете си каква бе политическата картина — имате Африканския национален конгрес, Партията на свободата Инката, екстремистите и крайнодесните елементи от африканското население, които биха дали всичко за един открит бунт, чрез който да ускорят решителния расов сблъсък… Съседите ни се отнасяха враждебно към нас, а в поддържаната от Съветския съюз Ангола се надигаше заплаха от гражданска война, подстрекавана от Куба. Прибавете нарастващата изолация от западните демократични общества (в това число и тежкото оръжейно ембарго) и веднага ще ви стане ясно, че в Претория постоянно се водеше отчаяна борба за оцеляване.