Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Но това не се случи.
Не. Най-накрая успях да вляза в кабинета на генерал Ланг. Ние бяхме последното подразделение, което прекоси канала. Той ни очакваше. Когато получи доклада му, той седна зад бюрото си, подписа няколко заповеди и запечата в плик едно писмо до близките си, след което извади пистолета си и сам си пръсна черепа.
Копеле. Сега го мразя дори още по-силно, отколкото на излизане от Хамбург.
Защо?
Понеже сега разбирам защо е решил да постъпи по този начин. Вече са ми известни всички детайли около „Плана Прочнов“66.
Не би ли трябвало това да ви изпълни със съчувствие към него?
Шегувате ли се? Точно поради тази причина го ненавиждам! Ланг знаеше, че това е само първата крачка от една дълга-дълга война и че ще ни трябват именно хора като него, за да победим накрая. Шибан страхливец! Нали си спомняте какво ви казах за дълга пред съвестта? Че не можете да обвинявате никого — нито автора на дадения план, нито командира си, а само себе си? Всеки от нас трябва да прави сам своя избор и да живее с последиците от него всеки мъчителен ден. Ланг прекрасно знаеше това. И точно поради тази причина ни изостави, както ние бяхме изоставили онези цивилни. Генералът виждаше пътя напред — виждаше го като стръмна, хлъзгава и опасна планинска пътечка. Всички ние трябваше да се изкачим по тази пътечка, носейки на раменете си бремето на отговорността за всичките си постъпки. И го направихме. Той обаче не можа. Не се оказа достатъчно силен, за да понесе тежестта на собствената си съвест.
(В стаята няма прозорци. Мъждиви флуоресцентни лампи изтръгват голите бетонни стени и мръсните кревати от обятията на мрака. Пациентите страдат предимно от заболявания на дихателните пътища и състоянието на мнозина се влошава заради липсата на най-обикновени лекарства. Лекари няма, а медицинските сестри и санитарите, чийто брой също е крайно недостатъчен, не могат да направят почти нищо, за да облекчат страданията на болните. Да не забравяме обаче, че в помещението поне е топло и сухо, а за страна като тази, когато навън бушува сурова зима, това е небивал разкош. Богдан Тарас Кондратюк седи в леглото си в дъното на стаята. Понеже е герой от войната, специално за него от тавана е провесен чаршаф, който да го отделя от другите пациенти. Мъжът кашля и храчи в кърпичката си, преди да заговори.)
Пълен хаос. Не знам как другояче да го опиша. Пълно безхаберие и липса на организация, ред, контрол… Едва бяхме оцелели от четири жестоки схватки — в Луцк, Ровно, Новоград и Житомир. Шибаният Житомир. Хората ми бяха на ръба на изтощението, разбирате ли? Сякаш беше малко това, което бяхме видели, и онова, което трябваше да вършим… ами и ни размотаваха до безкрай — изтеглете се, върнете се, прегрупирайте се, отстъпвайте! Всеки ден получавахме съобщения, че още един град е паднал… че още един път е блокиран… че още една военна част е избита до крак…
Предполагахме, че поне в Киев, далеч зад линията на бойните действия, е спокойно. Предполагахме, че там е центърът на нашата нова безопасна зона — добре защитена, напълно обезпечена, тиха и спокойна. Обаче какво се случва, когато се връщаме там? Мислите ли, че нареждам на войниците си да си отдъхнат и да възстановят силите си? Че давам указания да се ремонтира техниката и да се излекуват ранените? Ама моля ви се, естествено, че не! Откъде накъде всичко трябва да върви по план? Тук, при нас, такива неща не са се случвали преди, за какъв дявол да се случват именно сега?
Оказа се, че зоната за безопасност отново е преместена — този път в Крим. Правителството вече бе прехвърлено в… макар че по-точно би било да се каже, че всички важни клечки бяха избягали в Севастопол. Общественият ред беше рухнал. Всички граждани на Киев трябваше да бъдат евакуирани. Това бе задачата, възложена на военните… или на онова, което бе останало от тях.
На нашата част бе наредено да обезпечи евакуацията през моста Патона. Това беше първият електрифициран мост в света и мнозина чужденци го сравняваха с Айфеловата кула. Градската управа от сума ти време планираше мащабна реставрация, за да възстанови някогашната слава на моста. Но, подобно на редица други неща в чудесната ни страна, тази мечта така и не се превърна в реалност. Дори преди кризата на моста ставаха кошмарни задръствания. Сега по него пъплеха безброй бежанци. Бяха гарантирали, че ще затворят моста за моторни превозни средства, но къде бяха обещаните барикади, бетон и стомана, които да направят достъпа на автомобили невъзможен? Колите бяха навсякъде — стари съветски лади и жигули, няколко мерцедеса, а точно в средата, катурнат на една страна като агонизиращ мамут, се мъдреше огромен камион ГАЗ! Опитахме се да го преместим, като го завържем с вериги и го изтеглим с помощта на един от танковете си. Проклетото чудовище не помръдна и на милиметър. Какво можехме да сторим?
66
Немската версия на плана на Редекер. — Б.а.