Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Те как реагираха?
Нямаше оплаквания. Най-малкото, не и към мен. Поспориха малко помежду си, а аз си дадох вид, че не ги забелязвам. Момчетата изпълниха своя дълг.
Какво стана с цивилните?
(Пауза.)
Получихме всичко, което заслужавахме. „Накъде тръгнахте?“ — подвикваха след нас от сградите. „Върнете се, страхливци!“ Опитах се да ги успокоя: „Не ви оставяме, утре ще се върнем с подкрепления! Останете тук и ще се видим утре!“ Те обаче не ни вярваха.
— Мръсен лъжец! — изкрещя една жена. — Заради теб детето ми що умре!
Повечето не се осмелиха да ни последват, понеже твърде много се бояха от зомбитата по улиците. Малцината храбреци, които дръзнаха да си подадат носа навън, се помъчиха да се покатерят на бронетранспортьорите ни и да отворят люковете им, ала ние ги отблъснахме. Наложи се да затворим всички люкове, тъй като цивилните от зданията започнаха да ни замерват с всякаква покъщнина — лампи, мебели, саксии и така нататък… Един от хората ми бе ударен от кофа, догоре пълна с урина и екскременти. А по едно време чух как в люка на моя бронетранспортьор „Мардер“ с прозвъняване рикошира куршум.
Когато напуснахме очертанията на града, минахме покрай последното от новосформираните подразделения за бързо реагиране. То беше претърпяло сериозни поражения в началото на седмицата. Тогава още не знаех, че отгоре са ги зачислили в категорията „годни да бъдат пожертвани“ Тези хора имаха за задача да прикрият отстъплението ни, за да не се проточи твърде дълга опашка от зомбита или бежанци подире ни. Бяха им заповядали да удържат позициите си до самия край.
Командирът им се подаваше през отворения люк на купола на своя „Леопард“64. Лично се познавахме. Бяхме служили заедно в кампанията на НАТО в Босна. Навярно би било прекалено сантиментално да кажа, че този човек бе спасил живота ми, ала в действителност той пое сръбския куршум, който беше предназначен за мен. За последен път го бях видял в една болница в Сараево — шегуваше се, че скоро ще се махне от тази лудница, която местните незнайно защо наричат „държава“. И ето че най-неочаквано се срещахме тук — на разбитата магистрала в сърцето на собствената си страна. Когато погледите ни се срещнаха, си отдадохме чест един на друг, след което аз побързах да се шмугна обратно 6 бронетранспортьора. Престорих се, че изучавам картата, за да не може водачът на машината да види сълзите ми. „Когато се върнем — зарекох се пред себе си, — собственоръчно ще убия този кучи син!“
Имате предвид генерал Ланг…
Естествено. Всичко бях планирал. Нямаше да показвам колко съм разгневен, за да не заподозре нещо, и нямаше да му давам никакви поводи за притеснение. Просто щях да докладвам за обстановката и да се извиня за поведението си. Навярно той щеше да пожелае да поговори с мен — да се опита да ми обясни как стоят нещата и да оправдае изтеглянето ни. Добре, мислех си аз, ще го изслушам и ще го накарам да се отпусне. А после, когато Ланг се изправи и протегне ръка, за да стисне моята, ще извадя пистолета си и ще пръсна източногерманския му мозък върху картата на онова, което навремето беше нашата страна. Нищо чудно целият щаб да е там — всички други смешници, чието вечно оправдание е „аз само изпълнявам заповеди“. Щях да ги изпозастрелям всичките, преди да успеят да ме обезвредят! Би било прекрасно. Нямах намерението да сляза в Ада със стройна маршова стъпка като някакъв неориентиран сополанко от „Хитлерюгенд“. Щях да покажа на генерала и всички останали какво значи да бъдеш истински „Deutsche soldat“65.
64
„Леопард“ 2 е немски основен боен танк, произвеждан от 1979 г. Високата му маневреност, тежкото му въоръжение (включващо 120-милиметрово оръдие) и уникалната му система за управление на огъня го превръщат в един от най-добрите съвременни танкове. — Б.пр.
65
„Хитлерюгенд“ или „Хитлеровата младеж“ — младежката организация на Нацистката партия в Третия райх; „Deutsche soldat“ — букв. „немски войник“. — Б.пр.