Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Някой от другия взвод, не зная името му, се разкрещя: „Улучих го в главата, а той не умря! Тия не умират от изстрели в главата!“ Сигурен съм, че куршумът му просто е одраскал черепа, без да проникне в мозъка… и може би ако младежът се бе успокоил и бе използвал своя мозък, щеше сам да разбере всичко. Паниката е по-заразна и от вируса, отговорен за епидемията от зомбита, а благодарение на страхотния „Ленд Уориър“ сега мълниеносно се разпространяваше по въздушен път. „Какво?“ „Не умират?“ „Кой го казва?“ „Ти простреля ли го в главата?“ „Боже мили! Не могат да бъдат убити!“ По цялата мрежа се чуваха само такива неща; кафяви долни гащи, които се носеха из цялата информационна магистрала.

Всички да млъкнат! — внезапно проехтя нечий авторитетен глас.

Не нарушавайте редиците си! Прекъснете мрежовата връзка!

В следващия миг обаче този глас бе заглушен от ужасяващ вик, който ме накара да настръхна. В окуляра ми, както и в окулярите на всички войници, се появи ярка картина на силна струя кръв, извираща от пълна с разбити зъби уста. Образът идваше от двора на къща, намираща се извън отбранителната линия. По всяка вероятност стопаните бяха заключили инфектираните си родственици, преди да напуснат дома си. Дали от ударната вълна от експлозиите, или поради някаква друга причина, вратата явно се бе поразхлабила и зомбитата бяха излезли навън, нахвърляйки се върху нашия колега. Всичко бе записано на камерата, фиксирана под цевта на автомата му. Бяха петима — мъж, жена и три деца. Клетникът бе повален по гръб, мъжът седна върху гърдите му, а децата се заеха с ръцете на жертвата, опитвайки се да разкъсат със зъби защитния костюм. Междувременно жената разкъса маската му и ние видяхме как лицето на боеца се изкривява от неописуем ужас. Никога няма да забравя писъка му, когато тя буквално отхапа долната му челюст заедно с устната. „Зад нас са!“ крещеше някой отзад. — „Прииждат иззад къщите! Линията е разкъсана! Навсякъде са!“ Изведнъж картината изчезна, сигналът прекъсна и онзи авторитетен глас повтори: „Прекъснете мрежовата връзка!“ По тона му си личеше, че очевидно с всички сили се стараеше да озапти желанието си да извика, след което линията затихна.