Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Ето защо властимащите решиха да повикат на помощ господин Редекер, който да преразгледа ултрасекретния правителствен проект „План Ориндж“61. Този план беше в действие още от 1948 година — откакто правителството на апартейда бе дошло на власт. С две думи, представляваше нещо като сценарий за Деня на Страшния съд, написан за бялото малцинство на страната; план как да бъдат смазани надигащите се бунтове на африканските аборигени. В течение на годините „Ориндж“ многократно бе променян и адаптиран в съответствие с променящите се стратегически перспективи на региона. С всяко следващо десетилетие обаче ситуацията ставаше още по-мрачна. На фона на обстоятелството, че все повече от съседните държави успяха да си извоюват независимост, както и че мнозинството от населението искаше свобода и равни права за всички, управляващата върхушка в Претория разбра, че откритата конфронтация може да доведе до гибелта не само на правителството на африканерите, но и на самите африканери62. Точно в този момент на сцената се появи Пол Редекер. Неговият преразгледан и преработен „План Ориндж“, който бе напълно завършен през 1984 година, представляваше съвършената стратегия за оцеляване на африканерското население. Бяха взети под внимание всички промени, настъпили междувременно в страната. Числеността на населението, територията, ресурсите, логистиката… Редекер не само бе обновил радикално плана, отчитайки евентуалните рискове Куба да приложи химическо оръжие и възможността собственото му правителство да използва ядрено оръжие в конфликта, но и направи още нещо… И именно то направи „План Ориндж“ толкова шокиращо значим в исторически план, понеже съдържаше указания кои от африканерите трябва да бъдат съхранени и кои примерно могат да бъдат пожертвани.
Пожертвани?
Редекер смяташе, че усилията да бъдат защитени всички само ще изчерпят напразно ресурсите на правителството, обричайки на смърт цялата страна. Той направи сравнение с хора, претърпели корабокрушение — изпървом те успешно напуснали потъващия кораб, ала впоследствие спасителната им лодка се преобърнала, понеже били твърде много за нея. Та Редекер отиде още по-далеч — той предложи начин да се „изчисли“ кой трябва да бъде допуснат на борда и кой — не. Факторите, които вземаше под внимание, бяха: коефициент за интелигентност, доходи, способност за възпроизводство и още куп други „предпочитани качества“ в това число и местонахождението на конкретния човек по отношение на кризисната зона. „Първата жертва в конфликта трябва да бъде нашата сантименталност — гласеше последното предложение в плана му. — Не я ли пожертваме, ще пожертваме себе си.“ „Ориндж’84“ беше брилянтен план. Ясен, логичен и ефективен, той превърна Пол Редекер в един от най-ненавижданите хора в Южна Африка. Първи му станаха врагове най-радикалните фундаменталисти сред африканерите, расовите идеолози и крайнорелигиозните фанатици. А по-късно, след падането на Апартейда, името му стана известно и на по-широката публика. Естествено, Редекер бе поканен на изслушванията пред Комисията за истина и помирение, обаче, естествено, отказа. „Няма да се преструвам, че имам сърце, само за да спася кожата си — заяви той на всеослушание. — Каквото и да сторя, рано или късно ще дойдат за мен.“ И те наистина дойдоха, макар и може би не така, както бе очаквал Редекер. Случи се по време на нашата Голяма паника, която започна няколко седмици преди вашата. Редекер се беше скрил в планинската си хижа в Дракенсберг, която бе купил с доходите си като бизнес-консултант. Не е учудващо, че обичаше бизнеса, нали? „Поставил съм си цел една, за какво ми е душа?“ — както обичаше да казва. Пол не беше никак изненадан, когато агентите от Националната разузнавателна служба разбиха вратата му и нахълтаха в къщата. Първо го попитаха директно дали той е авторът на „Ориндж’84“ Пол им отвърна съвсем спокойно, без никакви емоции. Подозираше, че бруталното нахлуване представлява закъснял опит да го ликвидират — убийство с мотив отмъщение, — и бе готов да посрещне съдбата си. Светът така и така отива по дяволите, хайде да бастисаме „дявола на апартейда“! Ала онова, което Редекер не можа да предвиди, беше, че след отговора му неканените гости ще сведат оръжия и ще махнат противогазите си. Агентите сякаш представляваха представителна извадка на етническото многообразие — сред тях имаше чернокож, азиатец и даже бял (африканер), който пристъпи напред и, без да се представи, напористо попита:
— Имал си спасителен план за нас, така ли е?
61
Букв. „Оранжевият план“. — Б.пр.
62
Африканерите (на африкаанс „Afrikaners“) са народност в Южна Африка, състояща се главно от потомците на колонизаторите от холандски, немски и френски произход. Основната част от тях населява ЮАР и Намибия. — Б.пр.