Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
Точно тогава защитната линия се разпадна. Не мога да си спомня всичко, в съзнанието ми горят само отделни ярки картини… Някакъв журналист с мустаци като на Йосемити Сам се опитваше да извади пистолета си „Берета“ от вътрешния джоб на сакото си, когато три пламтящи зомбита го повалиха на земята… Друг пък отвори рязко вратата на журналистическия бус, паркиран наблизо, изхвърли навън хубавичката руса репортерка и се метна зад волана, опитвайки се да избяга по-бързо от опасната зона. В следващия момент обаче и двамата попаднаха под веригите на един танк. В небето се сблъскаха два новинарски хеликоптера, обсипвайки ни със стоманен дъжд. Един пилот на „Команч“ отчаян храбрец… се опита да покоси настъпващите редици на Зак с носещия винт на вертолета си. Отначало перките прорязаха доста ефективно настъпващите изчадия, но впоследствие се врязаха в близката изоставена кола и хеликоптерът внезапно бе запратен към супермаркета. Стрелба… безумна хаотична стрелба във всички посоки… Аз също бях уцелен — точно в централната пластина на бронежилетката си. Имах чувството, че съм налетял с всичка сила върху някоя стена, макар че не бях помръднал от мястото си. Бях запратен назад и паднах възнак, не можех да дишам, а и на всичкото отгоре някакъв тъпанар хвърли една светлинно-шумова граната точно пред мен.
Светът мигом побеля. Ушите ми зазвънтяха. Застинах… и усетих как нещо ме сграбчва, впивайки пръсти в ръцете ми. Рязко се извъртях и започнах да раздавам удари и ритници наляво и надясно. Почувствах как някаква топла течност облива слабините ми. Крещях, ала не чувах собствения си глас. Още повече ръце — по-силни — ме задърпаха нанякъде. Ритах, блъсках, удрях, извивах се… и изведнъж в челюстта ми се заби мощен юмрук. Не ме изпрати в нокаут, но се отпуснах. Това бяха моите приятели. Зак не раздава крошета. Носеха ме към най-близкия „Брадли“ Постепенно погледът ми се проясни и аз видях как ивицата светлина изчезва под затварящия се люк.
(Тод се пресяга за нова цигара, ала явно размисля и се отказва.)
Знам, че така наречените „професионални“ историци обожават да плямпат, че Йонкърс е бил нещо като „катастрофален провал в действията на съвременния военен апарат“ и е послужил като потвърждение на старата максима, че армията винаги усъвършенства тактиката от последната кампания чак в началото на следващата война. Лично аз си мисля, че това са пълни глупости. Да, наистина не бяхме готови… по отношение на амуниции, обучение, екипировка, с две думи — всичко онова, за което говорех… но не оръжията ни бяха виновни за тази грандиозна издънка. Онова, което ни подведе, бе старо като… откъде да знам, старо като самата война. Не е нужно да си шибан Сун Дзъ, за да знаеш, че същността на войната не е в това да убиеш или осакатиш противника си, а така да го наплашиш, че да сломиш съпротивата му. Сломи духа на врага си — към това се стреми всяка победоносна армия, като се започне с древните племена, които са боядисвали лицата си в цветовете на войната, мине се през „блиц-крига“ и се стигне до… как се наричаше първия етап на втората война в Персийския залив, „Шок и ужас“ ли беше? Страхотно название, „Шок и ужас“! Ами ако врагът не може да бъде ужасен и шокиран? Но не защото е силен духом и непоклатим психически, а просто понеже това е физически невъзможно? Е, точно срещу такъв проблем се изправихме тогава в околностите на Ню Йорк Сити… и именно в това се корени провалът, който за малко да ни струва цялата шибана война. Откритието, че не можем да ужасим и шокираме Зак, се стовари като бумеранг върху нас и в крайна сметка ние бяхме тези, които се ужасиха и шокираха! Ония не се страхуват! Без значение какво ще направим, без значение колко ще убием… те никога, нито веднъж, за нищо на света няма да изпитат дори най-незначителен страх!
Йонкърс трябваше да върне на американците вярата в победата, ала се случи точно обратното; посланието, което в крайна сметка изпрати на хората, беше да целунат задниците си за сбогом. Не се и съмнявам, че ако не беше южноафриканският план, сега всички щяхме да се тътрузим, привели гърбовете си и надавайки глухи стенания.
Последното, което помня, беше как „Брадли“-то се разтърсва като състезателна кола от планинско рали. Не знам къде точно се бе намирала поразената цел, но със сигурност беше доста близо до БТР-а. И ако бях останал на открито, днес едва ли щяхме да водим този разговор.