Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)
- Автор: Брукс Макс
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-020-6
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)». Краткое содержание книги:
Базирана върху подробни интервюта с оцелели в битките срещу живите мъртъвци, „Z-та световна война“ възкресява най-добрите традиции на американската журналистика, утвърждавайки се не само като развлекателна проза, но и като зловеща алегория.
„Z-та световна война“ се превърна още с излизането си в абсолютен феномен, а неизбежната екранизация с Брад Пит допълнително засили поп културния статус на този ярък и зашеметяващ бестселър.
— Аз наредих да го доведат тук.
През цялото време този човек беше седял мълчаливо до далечната стена, но сега се надигна от мястото си. Възрастен мъж, изгърбен и подпиращ се на бастунчето си. Духът му обаче… духът му беше силен и преизпълнен с живот — както винаги. Най-старият държавник на ЮАР, бащата на новата ни демокрация, човекът, когото бяха кръстили „Ролихлахла“ при раждането му63… Име, което според мнозина се превеждаше като „Източник на проблеми“ Когато той се изправи, всички други седнаха… всички, с изключение на Пол Редекер. Старецът го прониза с поглед, след което на лицето му се изписа онази позната на целия свят усмивка и той тържествено заяви:
— Моло, мхлобо уам.
Или, с други думи: „Приветствам те, съотечественико!“ Той се приближи бавно до Пол, обърна се към членовете на южноафриканското правителство, взе бумагите от ръцете на офицера африканер и изрече с неочаквано силен, енергичен, младежки глас:
— Този план ще спаси нашия народ. — Сетне посочи Пол и добави:
— Този човек ще спаси нашия народ.
Тогава настана онзи момент, за който историците навярно ще спорят, докато не се изтрие от паметта им. Старецът прегърна белия африканер. За всички останали това си беше чисто и просто формална мечешка прегръдка, но за Пол Редекер… знам, че повечето психобиографи го описват като бездушен и лишен от всякакви чувства човек. И днес това се счита за меродавен, общоприет факт. Пол Редекер — никакви чувства, никакво състрадание, никакво сърце. Обаче един от най-уважаваните автори, стар приятел и биограф на Бико, твърди, че всъщност Редекер е бил дълбоко чувствителен човек, даже твърде чувствителен за живота по време на апартейда. Изследователят изтъква, че доживотният му джихад срещу емоциите е бил единственият начин да изолира здравия си разум от омразата и жестокостите, с които ежедневно се е сблъсквал. Не е известно нищо за детството му — имал ли е родители или държавата го е отгледала, дружил ли е с някого, изпитвал ли е някога любов, той самият бил ли е обичан… Онези, които го познават от работата му, не могат да се сетят дори за един-единствен случай, когато той да е проявил човешка топлота и някаква емоционалност… И ето — неочаквана прегръдка от бащата на нацията… Ами ако този най-обикновен жест най-накрая е успял да пробие непроницаемата обвивка на сърцето му?
(Азания се усмихва стеснително.)
Навярно всичко това ви звучи прекалено сантиментално. Все пак единственото, което знаем със сигурност, е, че Редекер е безсърдечно чудовище, а обятията на възрастния държавник ни най-малко не го развълнуваха. Поне отстрани изглеждаше така. Но мога да ви уверя, че това беше последният ден, когато някой от мас видя Пол Редекер. Дори сега никой не знае какво точно се е случило с него. Именно тогава в играта се намесих и аз — в онези седмици на хаос, когато по цялата страна се прилагаше планът ма Редекер. Наложи се да положа доста усилия, докато ги убедя, че съм работил с Пол в течение на много години и най-важното разбирам потока на мисълта му по-добре от всеки друг, — и в крайна сметка ме одобриха. Как биха могли да ми откажат, при положение че едва ли имаше друг такъв специалист в цяла Южна Африка? Работех по време на изтеглянето, след това и в месеците на консолидацията и така — чак до самия край на войната. Явно усилията ми са били оценени, иначе защо ще ми дават такъв луксозен кабинет? (Усмихва се.) Пол Редекер, ангел и дявол. Някои го ненавиждат, други го боготворят. Лично аз… аз го съжалявам. И ако все още съществува някъде там, искрено се надявам да е намерил покой.
(На прощаване стискам ръката на събеседника си и ме отвеждат обратно на ферибота, който ще ме откара до сушата. Охраната не спи. Показвам пропуска си, а високият пазач африканер отново ме снима. „Безопасността никога не е излишна — казва ми той. — Нали знаете, че много хора искат да го изпратят директно в Ада.“ Подписвам се срещу името си в бланката за посетители. В горната й част пише: „Психиатрична клиника на остров Робен“, а текстът отдолу гласи: „ИМЕ НА ПОСЕЩАВАНИЯ ПАЦИЕНТ: ПОЛ РЕДЕКЕР“.)
(Макар и да не е католик, Филип Адлер се е присъединил към тълпата посетители, желаещи да разгледат военновременното убежище на Папата. „Съпругата ми е от Бавария — обяснява ми той в бара на хотела, където сме отседнали. — Тя много държи да отиде на поклонение в катедралата «Сейнт Патрик»“. Това е първият път след края на войната, когато Филип излиза извън границите на Германия. Запознахме се случайно и той няма никакви възражения разговорът ни да бъде записан.)
63
Според мнозина изследователи и критици прототипът на този герой е самият Нелсън Мандела. — Б.пр.