Последната кралица на Индия

— Та това момиче е от някакво си село! Кой знае какво може да има в тази купа!

И с тези думи грабна купичката, отиде бързо до най-близкия отворен прозорец и с едно движение изхвърли цялото ѝ съдържание навън, като че ли момичето беше поднесло купчина фъшкии.

Младата просителка се разплака и избяга. Беше поднесла единствения дар, който можеше да си позволи, а той беше изхвърлен като боклук.

Кахини се върна преспокойно на мястото си до рани. Музикантките навън продължаваха да свирят, но останалите просителки се бяха смръзнали по местата си.

— Кахини — изрече спокойно рани, — върни се в дургавас, ако обичаш.

— Но, ваше височество — намеси се Сундари, — сигурна съм, че Кахини…

— Това не е молба — изрече остро кралицата, но без изобщо да повишава глас. — Веднага!

Кахини изпълни заповедта.

— Къде е момичето от Рампура? — обърна се рани към просителите. Когато никой не се осмели да се изправи, гласът на кралицата ни омекна, тя кимна към мен и изрече: — Всички ли виждат тази жена? Сита идва от селото Барва Сагар. Онази дургаваси, която допреди малко седеше тук, носеше злато. И всички в тази стая ѝ се възхищаваха. Е, Сита Бхосале носи сребро, но да не мислите, че аз оценявам хората по това? Е, къде е момичето, което стоеше пред мен преди малко?

Морето от двеста жени пред нас отново не помръдна. Рани беше бременна и нямаше търпение да приключи със задачите за деня, но едновременно с това не понасяше проявите на несправедливост.

— Сита, би ли казала и ти нещо, ако обичаш?

Изправих се. Никога досега не бях говорила пред толкова много хора. Но си поех дъх и изрекох:

— Казаното от нашата рани е самата истина. Аз съм от село, от Барва Сагар, точно както тази жена тук — и посочих към Джалкари — е далит от друго село.

През присъстващите жени премина изумен шепот.

— Не се притеснявайте! — допълних. — Някои хора са толкова бедни, че единственото, което имат, е злато. Ние обаче имаме гордост!

И в този момент момичето се изправи и рани ѝ направи знак да се приближи. Беше дошла с молба за някаква земя. Баща ѝ починал без синове и сега искали да дадат фермата им на най-малкия брат на баща ѝ, който бил пияница и мошеник. Въпреки изричната забрана на по-възрастните от нея, тази млада жена беше пристигнала чак от Рампура, за да провери дали няма начин да поправи тази несправедливост.

— Според по-възрастните от селото ти какво би се случило, ако се явиш пред мен? — запита рани.

Момичето сведе очи към краката си и отговори:

— Беше ми казано, че ще си навлека само срам и позор, задето се опитвам да променя отдавна установените традиции, и че никой няма да ми помогне!

— Е, от този ден нататък фермата принадлежи на теб, а всеки, който се осмели да оспори този факт, ще наруши законите на Джанси!

— Браво! — изрече нечий мъжки глас и някой започна да пляска. Жените започнаха панически да се покриват със своите дупати, а голяма част от тях притиснаха чела о пода. — Спокойно, изправете се! — обяви раджата.