Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Шумът беше оглушителен. Звукът на ада. Всички се надвикваха. Само въпроси и никакви отговори. Вой, който изобщо не приличаше на човешки. Мъжете прецапваха през реката, падаха, ставаха, ранените пищяха, докато ги влачеха на другата страна, стрели от лъкове и арбалети разсичаха въздуха без предупреждение. Предо видя седящи мъже, които се извисяваха над тълпата. Ездачи. Метал проблясваше, докато те сечаха от седлата си с мечове и брадви. Предо не беше сигурен дали са приятели, или врагове. Едва ли нещата вървяха по план. Едва ли изобщо имаше някакъв план.
Той седеше, подгизнал, на колене и се взираше втренчено, а ледената вода бълбукаше около краката му. Скулия вече не повтаряше, че го боли. Всъщност не казваше нищо.
— Какво да правя? — прошепна Предо и усети как някой го подхваща под мишницата.
— Той е мъртъв. — Сержант Мазарин, спокоен и уверен както винаги, скала в това бурно море от хора, посочи пътя с копието си. — Напред! — изрева той през рамо. — Напред!
И заджапа през студената река, повлякъл Предо след себе си. Добре, че знаеше посоката, защото Предо нямаше никаква представа накъде да върви; дъхът му излизаше със свистене и гъргорене в гърлото, докато си проправяше път в блъсканицата. А над сливащите се очертания на пешаци и ездачи Осприя се поклащаше на хълма си.
Нещо плисна в лицето му и той ахна. Докосна бузата си и се взря в треперещата си ръка. Кръв, червено-черна върху сбръчканите му от водата пръсти. Един кон изцвили и с ритник запрати към Предо някакъв мъж, който едва не го събори.
Мазарин беше точно пред него, газеше през водата, стиснал копието в юмрука си. Някакъв кон хвърли в реката ездача си, той падна до Предо, който отстъпи назад. Вдигна се и се спусна една брадва. Свистеше метал. Крещяха мъже. Предо отметна мократа коса от очите си и примигна. Видя една жена, която стоеше наведена в реката. Жена с лъскава броня и черна коса, прилепнала към бледото ѝ лице.
Това сигурно беше тя. Муркато. Касапина на Каприл. По-дребна, отколкото си я беше представял, но коя друга би могла да бъде?
Тя замахна към някого с боздугана си, но пропусна и се олюля. Срещу нея стоеше Франчи, който я блъсна с щита си, тя залитна назад и той вдигна меча си. Когато пристъпи към нея, зад него се появи някой друг. Някакво огромно копеле, голо до кръста. Северняк може би, опръскан с кръв от главата до петите като някой опиянен от смъртта безумец. Той замахна с брадвата си, преди Франчи да успее да вдигне меча си, и я заби дълбоко в рамото му; разсече го, както касапин разсича трупно месо.
Франчи нададе ужасяващ писък и кръвта му плисна в лицето на жената. Тя залитна назад, заслепена, и Мазарин се нахвърли върху нея с яростно ръмжене. Замахна с копието си, острието му изскърца по нагръдника ѝ и тя падна с вик в студената вода.
Предо понечи да се притече на помощ, но кракът му се заплете в нещо и той пльосна във водата. Паднал боен флаг. Бял кръст върху черен плат.
Надигна глава и видя, че Муркато се е изправила на колене, а Мазарин е вдигнал копието си над нея. Тя се извъртя настрани, проблесна метал и ножът ѝ се заби дълбоко в крака му. Той се наведе напред с изцъклени очи.
— Не — прошепна Предо и разкъса омоталия се около глезена му плат, но беше твърде късно.
Той видя през сплъстената ѝ, окървавена коса как жената стисна зъби и се хвърли напред, засилила боздугана си сред дъжд от пръски. Изригна фонтан от кръв и зъби, когато оръжието се вряза в челюстта на Мазарин и го отблъсна назад.
Муркато изръмжа, вдигна боздугана си високо и го удари в гърлото; сержантът падна безчувствен по гръб в реката, а тя падна върху него, претърколи се настрани със съскане и се изправи.
Предо се огледа вцепенен, отпуснал ръката си, в която държеше меча, в очакване някой да се нахвърли кръвожадно върху него, но изведнъж битката като че ли приключи. Мъжете стояха и гледаха втренчено, точно като него. Потъваха в реката, притиснали раните си. Въртяха се замаяно. Тогава един ездач, който се намираше наблизо, се изправи в стремето си, свали със замах шлема си и изкрещя:
— Победа!
Сержант Мазарин лежеше върху един камък с разперени ръце. Беше мъртъв. Всички бяха мъртви. Битките не са чак толкова зле. Стига да си на печелившата страна.
Надигнаха се ликуващи гласове. Към тях се присъединиха и други. Осприянци, естествено. Предо гледаше жената. Тя пристъпи колебливо напред и падна в ръцете на полуголото чудовище, а боздуганът ѝ, все още лепкав от кръвта на сержант Мазарин, отскочи от голия му гръб.
Прегръщаха се изтощено на не повече от три крачки, а Предо беше бърз. Можеше да се хвърли напред и да разцепи главата ѝ с меча си. В онзи момент можеше да унищожи прословутата Змия на Талинс.