Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
Пространството на Порт Медоу бе огромно. Лордът правеше широки крачки и аз изпитвах трудност да го следвам. Подтичвах подире му, мъчейки се да преценя колко голяма е ливадата. Това не беше лесно в сгъстяващия се сумрак, но можех да видя грозните ограждения от всички страни, между които отъпканата земя бе разделена на няколко големи арени. Те бяха обозначени с тънки жици, покрити с ледени висулки. Стълбовете, между които бяха опънати, се извиваха в горната част и към някои бяха прикрепени масивни скоби, от които висяха фенери. В западния край се издигаше наблюдателница, в която се мяркаше човешка - или рефаимска - фигура.
Минахме покрай плитко езерце, чиято замръзнала, гладка като огледало повърхност бе перфектна за виждане на призраци. Като се замислех, всичко наоколо бе идеално за схватки с обитатели на отвъдното. Земята бе равна и отъпкана въздухът - чист и свеж, и най-важното, имаше духове. Долавях присъствието им навсякъде около нас. Зачудих се, що ли за ограда заобикаляше това място. Дали не бяха открили начин да пленяват духовете?
Не. Духовете понякога проникваха в материалния свят, но не подлежаха на физически ограничения. Само заклинателите можеха да ги улавят. Тяхната гилдия - петата гилдия -имаше способността да огъва границите между вещественото пространство и етера.
- По онези жици не тече електричество - Лордът бе отгатнал мислите ми, - а етерна енергия.
- Но как е възможно?
- С помощта на етерни батерии. Съвместен продукт на рефаимското и човешкото познание, въведен през 2045-а. Вашите учени са разработвали хибридна технология още от началото на XX век. Ние просто заменихме химическата енергия в батерията с пленен полтъргайст - дух, способен да въздейства на физическия свят. Това създава поле на отблъскване.
- Но полтъргайстите са способни да избягват заклинанията - възразих аз. - Как изобщо ги вкарахте вътре?
- Използва се сговорчив полтъргайст, разбира се.
Изгледах го невярващо. Думите сговорчив и полтъргайст
бяха така противоположни, както война и мир.
- Сътрудничеството ни доведе също до изобретяването на Флуксион 14 и на Технологията за радиестетична детекция-добави той. - Последната е още в експериментален стадий, но от последните доклади научаваме, че Сцион все повече я усъвършенства.
Стиснах юмруци. Естествено, Рефаимите бяха отговорни за ТРД. А Дани все се чудеше как властите са се докопали до нея.
Не след дълго Лордът спря. Бяхме стигнали до овал на бетонна площадка, около три метра в диаметър. Недалеч мъждукащ газов фенер.
- Да започваме - каза той.
Аз чаках. Без предупреждение той замахна с юмрук към лицето ми. Отклоних се встрани. Когато опита и с другия, го блокирах с ръка.
- Отново.
Този път беше по-бърз, изпробвайки рефлексите ми от различни ъгли. Държах дланите си отворени и успявах да парирам всеки удар.
- Явно си научила нещо по улиците.
- Може би - отвърнах.
- Още веднъж. Опитай да ме спреш.
Сега посегна, сякаш искаше да ме души, улавяйки ме с две ръце за яката. Един джебчия веднъж бе опитал същото. Извих цялото си тяло наляво, като натиснах и с дясната ръка и същата посока, разкъсвайки хватката му. Усещах повече сила в пръстите му, но те ме пуснаха. После замахнах с лакът към скулата му, повтаряйки движението, което бе запратило джебчията в канавката. Да, той определено ме оставяше да спечеля.
- Отлично. - Лордът отстъпи назад. - Малко хора идват тук подготвени да станат част от наказателен батальон. Ти си с няколко крачки напред от повечето, но няма как да влезеш в подобна схватка с един Емит. Основното, което ще ти помогне при него, е способността ти да влияеш на етера.
Мярнах сребрист проблясък. В ръката му имаше нож. Мускулите ми се напрегнаха.
- Съдейки по онова, което видях, дарбата ти се активира при опасност. - Той насочи острието към мен. - Демонстрирай я.
Сърцето ми биеше силно в гърдите.
- Не знам как.
- Ще видим.
С рязко движение на китката опря ножа в гърлото ми. Ушите ми забучаха от притока на адреналин. Лицето му се приведе към моето.
- Това оръжие вече е пускало човешка кръв - промълви тихо той. - Кръв като тази на твоя приятел Себастиан.
Потръпнах.
- И сега зове за още. - Острието се плъзна по кожата ми. -Никога досега не е опитвало кръв на бродница.
- Не се боя от теб. - Пресекващият ми глас издаваше обратното. - Не ме докосвай.
Но той го направи. Стоманата поглади гърлото ми, мина през брадичката и докосна устните ми. Замахнах рязко с юмрук и отблъснах оръжието встрани. Той го пусна, сграбчи китките ми с една ръка и ги прикова към бетона. Силата му беше невероятна - не можех да помръдна и на милиметър.