Тайната на Ботичели

Тук вече той определено се усмихна.

— Както кажеш — изрече.

Вгледах се внимателно в трите грациозни девственици с преплетените ръце.

— И така — започнах, — не знам дали е защото сме на борда на кораб, или защото вече знаем, че те са морски градове държави, обаче роклите им изглеждат… мммм… как да се изразя… някак си воднисти. Нали се сещаш — прозрачни и завихрени, и блестящи.

— Прозирни.

Изгледах го кръвнишки и продължих:

— Ръкавът на дясната грация е развяван от вятъра и прилича доста на ангелско крило. — Погледнах косо монаха, за да проверя дали няма да ми се присмее на сравнението, както беше направил с дървесния дух.

Той се вторачи неуверено и накрая проточи:

— Добреееее. — Сякаш изтегляше парче нагорещено стъкло.

— Косите им също. Изглеждат като развявани от морския бриз.

— Добре. Друго?

— Както казах и преди, те танцуват. И някак си по-скоро пристъпват навътре, една към друга, а не се отдръпват. Тежестта им пада на предния крак, ето така!

Изправих се, за да му демонстрирам, с пълното съзнание, че представлявам прекрасна гледка в осветения трюм. А после ефектът бе развален от внезапно накланяне на кораба, което ме събори директно върху задника ми. Като истински джентълмен, брат Гуидо се изправи, за да ми помогне, обаче аз вече бях заела обратно мястото си и прикрих срама си, като продължих:

— Според мен това би трябвало да означава, че се групират заедно, като една сила.

— Алианс! Морски алианс! — почти извика монахът. — Те са абсолютно свързани заедно и отдадени една на друга. Само дето… не…

— Какво?

— Пиза. Останалите две грации се гледат една друга, а тя гледа директно към Ботичели, както вече казахме.

— Освен това — отбелязах, защото го забелязвах за първи път — тя е оставила презрамката на роклята й да се свлече по рамото й. Стар женски трик.

— За да събуди интереса му ли?

— Ако под това имаш предвид дали тя се надява той да я изчука, тогава да.

— Но виж нещо друго! — възкликна брат Гуидо, без да обръща внимание на езика ми. — Той също е оголил едното си рамо, защото туниката му е преметната по диагонал, по класическата мода. Възможно ли е тя просто да го имитира, за да докаже връзката между тях двамата?

— Може пък да зяпа художника само за да подскаже пределно ясно, че именно тя е отправната точка за разгадаване на загадката?

Брат Гуидо разтри тила си, където го бе ударил капитанът, и рече:

— Добре. Предлагам засега да оставим този въпрос. Мисля, че прибързваме, като насочваме вниманието си към Ботичели, защото, според мен, Меркурий е една от последните фигури в това пътешествие.

— Защо? — вирнах войнствено брадичка.

— Както разбрахме още във Фиезоле, с кадуцея си той разбърква облаците, като при това го прави по посока на часовниковата стрелка, от ляво на дясно. А пейзажът, от който виждаме само малки парчета между дърветата, се променя от студено синьо вляво до златисто жълто вдясно, с пристигането на Флора.