Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Какво ти трябва? — попитах.
— Някакъв маркер — перо, молив, въглен. Очевидно е, че наближава пладне, затова трябва да направя измерванията си.
— Не мисля, че тук ще открием подобни неща.
— Хммм.
Той се насочи наляво и започна да чегърта катрана между дъските в стената. Корабът беше толкова нов, че катранът все още не беше засъхнал. Монахът извади доста голямо количество, нави го като дълго перо, а в единия край го сплеска. После се вторачи в пода и отбеляза с малко черно кръстче точката, в която падаше слънчевият лъч от южния край на решетката.
— Какво, по дяволите…
Той вдигна ръка, за да ме накара да замълча, а другата постави на сърцето си. Броеше. Мина доста време, а после, внезапно, отбеляза още една точка — където светлината от същия край на решетката бе променила позицията си. После свърза двете точки с линия, нарисува трета, на пръв поглед случайна точка, и свърза трите в триъгълник. След това изрисува кръг около най-изпъкналите части на триъгълника и започна да пише някакви числа в срещуположните точки. Доскуча ми да го гледам и вдигнах нагоре глава, надявайки се най-сетне някой да ни донесе нещо за хапване. Ала мечтите ми за солено говеждо и корабен ром скоро бяха прекъснати — брат Гуидо се отпусна обратно на колене с лице, блеснало от задоволство.
Той вече разполагаше със своя отговор.
Трета част
Неапол, юни, 1482 г.
Първа глава
— Неапол! — провикна се възторжено. — Отиваме в Неапол!
Простенах вътрешно. Надявах се никога да не ми се налага да ходя във варварския юг.
— Сигурен ли си? — изломотих.
— Абсолютно! — отсече. — Намираме се на седем градуса географска ширина, посока юг, и пътуваме със скорост дванайсет възела. Добра скорост, между другото. Очевидно ветровете са благоприятни. — Надраска още някакви числа. — Така изминаваме на ден най-малко по деветдесет левги. При същия попътен вятър бихме могли да изминем и сто и седемдесет левги — отбеляза, като продължаваше да драска цифри и да си мърмори някакви изчисления под носа. — Значи ще стигнем там за три дена!
— Какво?! — Не можех да си представя да стоя цели три дена в тази дупка, обаче брат Гуидо изглеждаше доста доволен, мътните го взели!
— Не се коси! — подметна ми той. — Те няма да ни причинят нищо лошо. Говореха да ни заведат при онзи южен господар — дон Феранте, нали така го казаха? Сега не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че той е мъж на честта и ще се отнесе любезно с нас. — В този момент ми се искаше да вметна, че единственото, което знам за юга, е, че е пълен с престъпници и перверзници, които, когато не достигат жени, чукат и маймуни. Обаче монахът вече бе набрал скорост. — Известно ни е, че чичо ми е възнамерявал да се качи на борда на тази флота, тъй като ми каза да следвам светлината до „Бисто“, което и сторих. Вероятно през цялото време е смятал да ме представи на дон Феранте. А и сега е повече от сигурно, че вече сме оставили зад гърба си убийците, които ни преследваха от Флоренция до Пиза. — Очите му светнаха почти щастливо. — Както и да стоят нещата обаче, важното е, че вече прекарахме една нощ на борда на този кораб. Сега просто трябва да впрегнем здравия си разум, за да проучим мислено какво би могло да ни очаква в Неапол.
Погледнах го въпросително.
— Исках да кажа — поясни, — че трябва да огледаме още веднъж „Пролетта“ и да се концентрираме върху третата грация за някакви знаци относно естеството на връзката на това южно кралство с въпросния заговор.
В този момент имах чувството, че го мразя.
— Но първо трябва да изчакаме да ни нахранят и напоят. Защото едва тогава можем да бъдем сигурни, че ще ни оставят на спокойствие известно време, за да можем да се заемем с нашия анализ.