Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
В своята възбуда тя притисна гърдите си към неговите и го възпламени още повече, когато се потри в него, а бедрото ѝ се притисна към твърдата му, набъбнала мъжественост.
Той откъсна устните си от нейните със стон и се осмели да направи това, което жадуваше. Прокара устни по врата ѝ, като хапеше нежно плътта ѝ със зъби. Тя изстена от удоволствие, зарови пръсти в косата му и го задържа плътно до себе си.
Сладко-соленият вкус на кожата ѝ изгори устните и езика му, докато тя трепереше в ръцете му. Той я искаше. Тук и сега.
Тялото му гореше за нея и не можеше да мисли за нищо, освен за това да я има.
Емили изстена все така тихо, когато суровата му сила премина през нея, докато езикът и устните му извършваха магия върху тялото ѝ. Хиляди нишки от удоволствие я разкъсаха едновременно, докато цялото ѝ тяло трептеше с непозната, болезнена нужда.
Тя притисна безсрамно устни към брадясалата му страна, като се наслаждаваше на вкуса и усещането за мъжествената му кожа. Емили го усети да трепери, когато той прокара ръката си по дясната ѝ гърда и нежно я стисна. Тя направи рязко движение при непознатото усещане, което мина през нея и горчиво-сладкото ѝ мъчение само се увеличи, когато той обхвана гърдите ѝ и наведе глава към ниско изрязаното деколте на роклята ѝ, за да целуне плътта точно над стегнатия връх.
О, това беше чудесно. Да го чувства силен и тръпнещ от желание в ръцете си, докато той самият ѝ доставяше неземно удоволствие. Никога не се беше чувствала така и точно в този момент знаеше, че никога няма да има покой, докато не го обвържеше със себе си.
И когато той пъхна ръката си в деколтето ѝ и докосна голата ѝ гърда с пръсти, тя си помисли, че може да припадне от удоволствие.
Дрейвън изстена от усещането за тежестта на гърдата ѝ в ръката си и твърдото ѝ зърно в дланта си, докато движеше устни, за да вкуси ухото ѝ. Изпрати тръпки по кожата ѝ с езика си, докато проклинаше тъканта, която му пречеше да я докосва навсякъде.
Чувствата му се объркаха. Той се върна на устните ѝ и притисна гърба ѝ към стената.
Емили обхвана лицето му с ръце, докато се наслаждаваше на усещането от тялото му, което притискаше нейното срещу студения камък. Тя го целуна бурно, докато той плячкосваше устата ѝ. Никога не беше вкусвала нещо подобно. Не бе чувствала нещо толкова невероятно. Така прекрасно.
Само неясно осъзнаваше, че той повдига подгъва на дрехата. Прокара ръце по голото ѝ дупе, прогаряйки кожата ѝ с горещина и удоволствие. И преди тя да осъзнае какво прави, той плъзна ръка между двама им и нежно раздели гладката ѝ плът, за да я докосне, така, както никой не го беше правил преди.
– О, Дрейвън – изстена тя, когато пръстите му донесоха облекчение на мъчителната болка в центъра на тялото ѝ и тя инстинктивно се потри в дланта му.
Дрейвън замръзна, когато чу името си да излиза от устните ѝ и действителността се разби около него.
Само още минута и той...
Той изруга и се насили да се отдръпне от нея, преди да е станало твърде късно.
Тя направи крачка към него, а той сграбчи ръцете ѝ, за да я задържи притисната до стената. Устните ѝ бяха подути от целувките му. А по израза в замъглените ѝ от страст очи, можеше да види, че тя го иска толкова много, колкото и той нея.
Но ако я вземеше, щеше да подпише смъртната си присъда.
– Да не би омразата ти към мен да е толкова голяма, че си готова да жертваш девствеността си, за да ме видиш мъртъв? – попита той свирепо.
Тя премигна объркано.
– Не те мразя, Дрейвън. Как бих могла?
Каквато ѝ магия да му бе направила, тя се изпари при тези думи и в главата му отново се настани яснота.
– На мен ми се струва, че въпросът трябва да е как би могла да не ме мразиш?
Глава 11
Зашеметена от въпроса му, с тяло все още разгорещено от докосването му, Емили не можеше да направи нищо, освен да гледа как Дрейвън внезапно си тръгна. Тя стоеше объркана на бойниците. Как можеше той да не вижда това, което самата тя виждаше?
Не ме познаваш изобщо.
Имаше истина в тези думи и все пак...
Бе видяла достатъчно от неговата добрина, за да знае, че той е добър човек. И макар че той може и да не знаеше от какво има нужда, тя знаеше.
Думите му към противните придружители на Райнхолд, по-рано същия ден, изскочиха в ума ѝ.
Гърбът ѝ се стегна от решителност, докато се взираше в мястото, откъдето той беше изчезнал.
– Няма да намерите дори ъгъл, в който да се скриете и където няма да ви открия. Ще научите, че съм упорита колкото денят е дълъг и когато насоча ума си към нещо... Ами, може да имате желязна воля, но тя дори не може да се сравнява с моята. Ще ви спечеля. Ще видите.