Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Ще оздравеят.
Той не знаеше какво да отвърне на това и я остави да вземе ръцете му и да му покаже няколко стъпки. За негова изненада, той не стъпи върху пръстите ѝ и още по-удивителното бе удоволствието, което почувства от нещо толкова безвредно.
Дрейвън се нагаждаше към всичко в нея, докато тя се носеше около него. Към лунната светлина, играеща в бледите ѝ къдрици. Смехът в очите ѝ. Усещането за тялото ѝ, толкова близо до неговото.
Тя подклаждаше глада в него до ненаситно безумие, което ревеше, съскаше и настояваше да я вземе. Вълните му се разбиваха в него и единственото нещо, което можеше да направи, бе да продължи да се противопоставя срещу силата на порива.
Тя се завъртя и тогава се спъна. Дрейвън едва успя да я хване, преди да падне.
Той я задържа на място в ръцете си. Устните ѝ бяха толкова близо до неговите, че ги разделяше само една ръка разстояние, докато гърдите ѝ се притискаха към неговите.
Той се вторачи в розовия цвят на устните ѝ и му се прииска толкова много да предизвика гнева на краля, като ги опита.
Изглеждаше толкова лесно...
Емили се притисна към него, зелените ѝ очи бяха широко отворени от благодарност.
– Моят герой – прошепна тя.
Дрейвън се вгледа в нея. Названието герой му беше дадено преди години от глупаци, които не знаеха нищо за него и за дела, за които дори не искаше да си прави труда да си спомня. Но за пръв път в живота си, той наистина се почувства като герой, когато видя отражението си в тъмните зеници на очите ѝ. И дори, още по-изненадваща беше радостта, която думите ѝ породиха в него.
Внезапно стана важно за него, че тя го вижда като такъв. И че никога няма да я разочарова.
Собствената ѝ нужда забули очите ѝ, докато го наблюдаваше на слабата светлина.
– Какво искате от мен? – попита той, когато я изправи, за да застане пред него.
Тя прехапа уста.
– Предполагам, че трябва да бъда сдържана за това, но никога не съм била такава. Открих, че искреността често е най-добрият начин да се справиш с нещата и така трябва да бъда вярна на природата си и да ви кажа какво искам – тя повдигна брадичка, за да го погледне, с изражение на най-върховна искреност. – Искам вас, милорд.
Той се вторачи в нея без да мига, без да разбира докрай какво има предвид.
– Искате ме за какво?
– За съпруг.
Челюстта му увисна. За какво, по дяволите, говореше тази жена? Имаше ли някакъв смисъл?
– Имате ли идея какво говорите? – попита той.
– Ами, да, разбира се – каза тя възмутено.
Дрейвън отстъпи встрани. Не знаеше какво я е обладало, но това наистина беше първокласна глупост.
– Нямате представа какво искате, милейди. На какво ще се осъдите.
– Не съм съгласна – тя пристъпи към него и се протегна към ръката му.
Той се отдръпна от нея още веднъж.
– Вие не ме познавате изобщо.
– И майка ми не е знаела нищо за баща ми. В действителност, тя не го била виждала преди сватбата, и все пак се научили да се обичат един друг. Много.
– Казвате това, сякаш е лесно.
– Женитбата често е...
– Вие сте неразумна, лейди. Приключихме разговора.
Той ѝ обърна гръб и тръгна към главната кула на замъка. Тя се втурна покрай него и блокира пътя му.
– Не може да ме избягвате. Няма да ви позволя.
В него се надигна гняв от това, че тя се е осмели да застане на пътя му. Особено, когато всичко, което искаше да направи, беше да избяга от нея и от всички объркващи мисли и чувства, които тя предизвикваше у него.
– Това ли е начинът да ме накарате да ви изпратя обратно вкъщи при баща ви?
Тя погледна към него, сякаш самата мисъл я обижда.
– Последното нещо, което искам е да бъда изпратена у дома. Искам съпруг.
– Тогава отидете в залата и си потърсете друг.
И преди той да осъзнае какво ще направи, тя хвана лицето му в ръце, надигна се на пръсти и притисна устни към неговите.
Във всяка фибра на тялото му се разля разтапящо желание.
Като реагира на чистия, прастар инстинкт, Дрейвън я придърпа в ръцете си и притисна тялото ѝ към своето. Тя се предаде пред него напълно, когато той отвори устата ѝ и опита сладостта ѝ. Обви ръце около врата му и въздъхна със задоволство.
Главата на Дрейвън забръмча, сякаш беше изпил прекалено много ейл и всички разумни мисли излетяха от ума му.
Не остана нищо друго, освен усещането за нейното горещо, гъвкаво тяло срещу неговото, вкусът на устните, ароматът па орлови нокти от косата ѝ и звукът на забързаното ѝ дишане в ушите му.
Целувката ѝ беше невинна и свенлива и все пак изпълнена с любопитство и самоувереност. Никога не се беше чувствал по този начин, нито беше искал нещо повече от това да има уединено легло за двама им.