Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Никой не го нападна, никой не стреля по него.

Той изглеждаше много доволен и в добро настроение, когато се качи горе на укреплението при Арман. Оръжейникът се беше върнал от крепостта и сърдечно му стисна ръката и го прегърна. Мамелюците се бяха погрижили за своя мъртъв другар и сега бавно се отдалечаваха на конете си, за да го погребат както повеляваха традициите им. Арн и майсторът гледаха доволни след тъжната група.

Арман в същото време се чувстваше като гъска, той не разбираше постъпката на своя господар, както и не разбираше задоволството на двамата висшестоящи братя от нещо, което той самият смяташе за жест на безразсъдна смелост, може би безотговорен начин да рискуваш живота си в името на онзи, който така или иначе носеше най-голяма отговорност за живота на всички тях.

— Прости, господарю, но трябва да попитам пак — каза той накрая след дълго колебание.

— Да? — отвърна Арн бодро. — Има нещо в поведението ми, което не разбираш?

— Да, господарю.

— Смяташ, че рискувах живота си безразсъдно?

— Би могло да се каже, господарю.

— Обаче не е така. Ако те се бяха насочили към мен, за да се приближат достатъчно, за да могат да стрелят, повечето от тях щяха да умрат, преди да са успели да насочат стрелите си, тъй като щяха да са навлезли в сигурния периметър на арбалетите. Самият аз съм с двойна ризница на гърба, стрелите им щяха да заседнат във филцовия слой, но нямаше да успеят да пробият и аз щях да вляза през вратите ни като таралеж. Това естествено щеше да е най-добрият вариант. Сега трябва да се задоволим с почти най-добрия.

— Все още не съм напълно сигурен, че разбирам всичко това — колебаеше се Арман, докато двамата братя му се усмихваха бащински.

— Този път сме изправени срещу мамелюци — обясни майсторът. — Ти Арман, който скоро ще бъдеш един от нас, трябва непременно да ги опознаеш и с тяхната сила, и със слабостите им. Силата им е в изкуството на ездата и в храбростта, слабостта им е в начина на мислене. Те не са вярващи, дори не са неверници, те вярват в духове и в странстването на душата от тяло в тяло, или в камъните в пустинята, и в това, че смелостта на човек е неговата истинска душа и много повече. Те вярват, че онзи, който покаже най-голяма храброст, е победителят във войната.

— Аха — отрони Арман смирено, но си личеше, че все още размишлява.

— За тях числото три е свещено в битка — продължи Арн с обяснението. — Човек би могъл донякъде да го разбере, нали третият удар с меча в дуел е най-опасният. А сега умря техният трети ездач. Днес врагът, който те наричат Ал Гути, показа по-голяма смелост от тях самите, следователно аз ще бъда победителят в тази война, а не Саладин и тази вечер този слух ще се разнесе из техния лагер.