Кралство на пепелта

Щеше да пази тайната ѝ - докато тя самата не пожелаеше да я разкрие.

- И ще ми спестиш помпозните речи?

- Във война сме - отговори лаконично той. - Няма място за неща като тези.

Пък и трябваше да плати с душата си, за да възпре още множество кланета. Вече и бездруго я беше сломил достатъчно. Ако прекосяването на граници спасяваше нечий живот, определено бе готов да потисне съвестта си. Не знаеше обаче в що за крал го превръщаше това.

Манон изхъмка, явно приела отговора му.

- Ти разбираш от дворцови интриги и заговори. - Чевръстите ѝ пръсти отново се заеха с връзките на ботушите ѝ. - Как би... действал, както сам се изрази по-рано? В положението ми с крочанките.

Дориан пъхна ръка под главата си.

- Лошото е, че държат всички карти. На теб те са ти потребни много повече, отколкото ти на тях. Единственият ти коз е потеклото ти, а те май го отхвърлиха дори след битката. Затова въпросът е как да вдигнем цената му? Как да им докажем, че имат нужда от последната си жива кралица, последната носителка на крочанската кръв? - Той се замисли. - Друг вариант е да помириш двата си народа, но ти... - Дориан изтръпна. - Вече не те признават за наследница. Ако говориш като Черноклюна, вече ще е само от твое име и това на Тринайсетте, не на целия клан Железни зъби. Ето защо мирът няма да е истински.

Манон изу ботушите си, легна върху шалтето и се зави с одеялата, впервайки очи в ниския таван на палатката.

- В стъкления дворец ли те учиха на такива неща?

- Да.

Преди да го пръсне до нивото на парчета стъкла и прахоляк.

Манон се обърна на една страна и подпря главата си с ръка. Бялата ѝ коса се измъкна от плитката и падна около лицето ѝ.

- А дали c магията си не можеш просто... да ги принудиш?

Дориан се засмя.

- Доколкото знам, не.

- Майев се е промъкнала в съзнанието на принц Роуан и го е убедила да вземе грешна вречена.

- Изобщо не познавам силата на Майев. - Той отново изтръпна. Онова, което елфическата кралица бе причинила на Роуан, което сега причиняваше на терасенската кралица... - Пък и не съм сигурен, че е добра идея да си правя експерименти с потенциални съюзници.

Манон въздъхна през носа си.

- Моето обучение не включваше такива неща.

Нищо чудно.

- Искаш ли откровеното ми мнение? - Златистите ѝ очи го приковаха на място и тя кимна отривисто. - Намери онова, от което се нуждаят, и го използвай за своя облага. Какво би ги накарало да застанат зад теб, да те възприемат като крочанска кралица? Участието ни в битката днес ти спечели известно доверие, но не и пълно признание. Може би Гленис знае какво е.

- Рисковано е да я питам.

- Не ѝ вярваш.

- Защо да ѝ вярвам?

- Защото ти е прабаба. И не заповяда да те екзекутират.

- Баба ми го заповяда чак накрая.

Никаква емоция не прекоси лицето ѝ, ала Дориан видя, че впива пръсти в скалпа си, затова продължи:

- Елин трябваше да накара капитан Ролф и хората му да излязат на бял свят след векове на криене, за да събере мисенианската флота. Научи, че щели да се завърнат в Терасен само ако легендарният морски дракон, техен отколешен съюзник, отново изплува. Затова го уреди: провокира някаква малка валгска флота да нападне Залива на Черепа точно когато нямаше почти никаква отбрана и използва битката, за да им се притече на помощ драконът, макар и създаден от въздух и магия.