Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Да, ей там!
Погледът ми се плъзга към другия край на галерията, където зървам Джеф да кръжи пред „Бял шум“ — абстрактно платно от един от новите ни художници, и да я съзерцава неуверено. Очевидно е бил инструктиран да изчака там, докато не се увери, че хоризонтът е чист.
— Боже, ама той е отслабнал! — възкликвам поразена, когато Кейт му помахва да дойде при нас.
— Така ли? — поглежда го неуверено тя, когато той тръгва. — На мен ми изглежда все същият.
— О, не! Определено е по-слаб! Какво стана? Да не би най-накрая да си успяла да го завлечеш със себе си на фитнес?
Кейт се изхилва презрително и отвръща:
— Мечтай си! Идеята на Джеф за физически упражнения е да натиска бутоните на дистанционното. Нали така, скъпи? — пита, когато той се приближава.
— Абсолютно, скъпа! — ухилва се той, отдавна научил се да се съгласява с всичко, което каже жена му. Целува я по бузата и се обръща към мен: — Страхотна изложба, Луси! Опасявам се обаче, че аз не разбирам много от изкуство. Всичко ми изглежда като безсмислени заврънкулки — допълва с извинителен тон.
— Защото е абстракционизъм — разсмивам се аз.
Двете със сестра ми може и да имаме разногласия по редица неща, но за едно сме единодушни — изборът й на съпруг. Ако търсите описание на израза „добър човек“ в тълковния речник, стопроцентово ще зърнете до него снимка на Джеф — ирландец със златно сърце.
— Аха, значи така се наричали тези заврънкулки — разсмива се сърдечно той.
— Лууузи! Ето те и теб!
И ето че се появява и шефката ми — с рокля на леопардови шарки и кошер, който тази вечер се е сдобил с пропорциите на небостъргач, очевидно в чест на събитието. Изглежда като миниатюрна версия на Бет Линч, само че с прекалено много диаманти.
— Запознайте се с госпожа Цукерман, собственичката на галерията! — представям я аз на Кейт и Джеф, които я оглеждат втрещено. — Шефката ми! — изобразявам само с уста над прическата й.
— О, толкова се радваме да се запознаем с вас! — включват автоматично и двамата и подават ръце. Обаче нейните са пълни с кюфтета. Или по-точно — с цял поднос кюфтета. Вярна на думата си, тя посвети цялата седмица на приготвянето на кюфтетата си, които сервира с фалшиво шампанско.
И сега я наблюдавам как пъхва подноса под носовете на сестра ми и нейния съпруг, навила ръкави и твърдо решена да се представи като добра еврейска маминка.
— Кюфтета? — изрича усмихнато тя, макар че от нейните уста думите прозвучават по-скоро като заповед, отколкото като въпрос.
— О, не, благодаря! Имаме резервация за вечеря и… — започни сестра ми, обаче Магда я прекъсва безцеремонно.
— Глупости! Те са превъзходни като ордьовър! Опитайте! — И е характерното си мило нахалство бута подноса към тях.
Кейт ме поглежда. И за първи път през живота си я виждам уплашена от някого. Безмълвно си взема едно кюфте.
— И вие също! — обръща се към Джеф. — Като ви гледам, доста сте кльощавичък!
— Така ли смятате? — разсмива се той и поема безропотно цяла салфетка, пълна с кюфтета. — О, много благодаря, но май са доста!
— Кюфтетата ми са невероятно вкусни! — отсича тя и мята толкова рязко ръце, че едва не изсипва подноса. — Нали са невероятно вкусни, Лууузи?
— О, да! Невероятно вкусни са! — побързвам да кимна аз.
— Ти не си ли гладна, Луси? — намесва се Кейт.
На ти лоялност от сестра!
— Ами… всъщност… — промърморвам. Засега успявам да избегна прочутите кюфтета на Магда, като непрекъснато се въртя из галерията и се правя на заета, и сега, за части от секундата си казвам, че май е крайно време да се примиря и че вече няма накъде да ходя, когато внезапно съм спасена от появата на следващите гости. — О, вижте! Още гости! — И размахвайки папката със списъка като билет за свобода, се втурвам към вратата.
А после, разбира се, не мога да се върна обратно при тях, докато хоризонтът не се разчисти, така че, след като отмятам прилежно поредните гости, се втурвам да търся Нейт. Откривам го на тротоара да крачи напред-назад и да жестикулира, говорейки си нещо на глас. Или поне така допускам първоначално, докато не забелязвам миниатюрната синя лампичка, проблясваща в ухото му, и не си давам сметка, че той е с блутута си и разговаря по телефона.
Все още.
Потискам разочарованието си. Откакто е пристигнал, все е на телефона и аз почти не съм разговаряла с него. Е, сигурно това е то да си велик телевизионен продуцент. Когато ме вижда, той ме поглежда извинително, а аз махвам с ръка, за да му кажа: „Няма проблеми.“ И наистина няма. И без това си имам достатъчно работа.