![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
***
Тихото изпискване на часовника събуди Метцгер според очакванията му и още щом отвори очи, той забеляза тъничкия лъч светлина в гората. В първия момент замътеното му от съня съзнание го обърка с кадър от научнофантастичен филм и главата му бръмна от налудничави мисли за нашествие на извънземни. После светлината трепна, преди да изчезне рязко надолу. Метцгер отвори вратата на колата и незабавно се прокле, че първо не извади ключа за запалване на двигателя - алармата, свързана с вратата, изпищя високо, преди да успее да го измъкне. Той чу изтракване на метал върху камък - после настъпи гробна тишина.
Метцгер се протегна и загаси вътрешното осветление на колата, което бе светнало автоматично с отваряне на вратата. Погледна по посока на звука и му се стори, че вижда слабо сияние ниско до земята: сякаш там се бяха струпали куп светулки. Но и то изчезна.
Стоя дълго време до колата, победен от всепроникващо чувство на необяснима тревога. Беше сам на паркинга. Онзи в гората трябва да е паркирал на друго място и после да е навлязъл навътре. Уловените от него звуци изключваха любовна двойка. Някой като че ли копаеше там. След доста дълго време - когато насъбра достатьчно смелост - Метцгер навлезе на свой ред в гората, опитвайки се да не вдига много шум.
***
Лув чу писъка на алармата и видя вътрешното осветление на колата. Любовниците се бяха измъкнали от колата, вероятно притеснени от тясното затворено пространство. Въз- можно беше да тръгнат към гората. Загаси фенерчето и зачака. Не беше стреснат: ако тръгнат към него, ще създадат проблем, но той ще се справи с него. Не знаеше точно как и нямаше защо да знае - още.
Попаднал беше на голям камък точно в средата на гроба. Потърси края му с лопатата, но той изглеждаше голям като чувал с картофи. Загубата на личното му гробище в разсадника, който предлагаше обработена и разчистена почва, започваше да се превръща в много по-сериозен проблем от очакванията му в началото.
Чу бавни приближаващи стъпки: някой май се опитваше да го изненада в гръб. Лув се захили. Идиоти. Кой е насреща им според тях? Той беше Луввв Великия - твърде добър за тях, твърде хитър, твърде вдъхновен, за да го хванат. Не знаят, че Луввв с наслада посреща всяко предизвикателство - не го ли разбират? Всъщност не пълни ли торбите със зловещото им съдържание точно заради сладостта от предизвикателството и победата над него? Хайде, нека се опитат да го хванат: Луввв Блуждаещия огън, Луввв Любовникът-фантом, надарен със силата да върши каквото поиска и да изчезва безследно! И като потисна стона от усилието, той вдигна торбата с Инге и се стопи в предутринния горски сумрак.
***
Метцгер се проклинаше, че не бе взел кучето със себе си. След всяка стъпка имаше усещането, че още малко, и ще се сблъска с нещо - странно, непредвидимо, ужасяващо... Всеки звук, стигнал до него, му напомняше колко е уязвим гърбът му. Пръстите го сърбяха да натисне копчето на големия фенер, който държеше в ръка, но разбираше, че така унищожава шанса да изненада онзи, когото преследваше.
Когато стигна по негова преценка до мястото, откъдето се бе понесъл странният звук, младият полицай се поспря и се ослуша напрегнато. Не се заблуждаваше: знаеше, че не бе дос- татъчно безшумен, докато се беше придвижвал под дърветата и между храстите: на два пъти се беше спънал и бе поел шумно дъх, докато възстановяваше равновесието си. Под краката му пукаха съчки, шушнеха миналогодишните листа. От друга страна, ако някой наистина копаеше нещо тук, вероятно вдигаше достатъчно шум, за да прикрие не особено безшумното му приближаване. Но той не бе чул повече звуци на копаене след онова кратко простъргване на лопата о камък (ако наистина бе така), което долови, щом излезе от колата. Запита се дали не бе повлякъл останки от някакъв сън в действителността. Страхът му премина в смут и той се застоя дълго време, напрегнато вслушан в заобикалящата го тишина. Изведнъж над главата му се материализира някаква неясна форма, размерите ѝ нараснаха заплашително, когато тя се спусна сякаш точно срещу него. Метцгер ахна стреснато, наведе се инстинктивно и над главата му прелетя безшумно Крилатата смърт, както наричаха тук бухала. Когато се наведе, кракът му се плъзна напред и той неочаквано увисна в празно пространство. Метцгер се спъна и падна в някаква дупка, размахал безпомощно ръце. Докато се строполяваше, чу предсмъртния писък на някаква животинка, настигната от Крилатата смърт...