Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Разликата в двете опашки не се състоеше единствено в това, че навалицата тук беше по-оживена. Жените преобладаваха над мъжете. Можеха да се видят жени от всякакви нации, с всевъзможен цвят на кожата. Загърнати в пъстри фереджета, наметки, пелерини, в ден като този те обикаляха от сергия на сергия.

Тях въобще не ги интересуваха правителствените скандали между пашите и везирите. Оглеждаха с най-голямо внимание другите жени, с които се разминаваха. С един поглед запомняха наизуст тоалетите на онези, за които със сигурност бяха убедени, че идват от двореца. Това бе най-лесният начин да се следи модата.

Водеха се разговори на крак предимно за цветовете, платовете, бижутата. Но при всеки един от тях любовта между падишаха и неговата хасеки не падаше от дневния ред. Една жена разглеждаше обстойно финия тюл, за който продавачът крещеше навред, че е от „страната Индия“, но в един момент се обърна към съседката си и й подшушна:

– Сестро, сигурно тази Хюрем хасеки е родена от майка си в Кадир геджеси25.

– Боже мой, момиче! Та тя е рускиня. Каква ти Кадир геджеси! Може ли гяурин да си има Кадир-кандил?

Една друга си подаде главата между тях към тезгяха.

– Може, може! – намеси се и тя. – Ако раждането на наложницата е съвпаднало с Кадир геджеси, явно провидението на Аллах за нея е било да я ощастливи като мюсюлманка. Иначе кой би имал такъв шанс?

– Така е. Колко години вече нашият господар не е посегнал към друга, Дано Аллах даде на всички ни шанса на московчанката.

Другата се засмя:

– Не, момиче. Щастието на Хюрем, на Хюрем.

Разсмяха се, без да се обиждат на човека зад тезгяха, който ги гледаше с досада.

– Изгонването на Гюлбахар показа ясно, че тази е хитра – пошепна едната от тях, наведена към дружките си. – Тогава не можехме да го знаем А тя въртяла на пръста си нашия господар.

– Казват, че сега и дъщеря й била същата. Михримах султан била по красива и от майка си.

– Падишахът боготворял дъщеря си, принцесата.

По-късно към тях се присъедини още една жена. Уж разглеждаше платовете, а подслушваше разговорите, само че до този момент не се бе включила. За да не я чуе никой друг, тя закри устата си с длан:

– Жени, по-точно го кажете: нашият господар командва цялата османска държава, а него го командват две жени.

При тази реплика и четирите се заляха в смях, вече без да се крият. Едната от тях ги прекъсна с думите:

– Брей, какви жени имало! За вас не знам, но аз лично не мога да командвам тоя, дето е у дома. Грабва сопата, проклетникът!